Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
Man that is born of a woman is of few days and full of trouble.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
He comes forth like a flower, and is cut down: he flees also as a shadow, and continues not.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
And does you open your eyes on such an one, and bring me into judgment with you?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Who can bring a clean thing out of an unclean? not one.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Seeing his days are determined, the number of his months are with you, you have appointed his bounds that he cannot pass;
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Turn from him, that he may rest, till he shall accomplish, as an hireling, his day.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
For there is hope of a tree, if it be cut down, that it will sprout again, and that the tender branch thereof will not cease.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Though the root thereof wax old in the earth, and the stock thereof die in the ground;
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
Yet through the scent of water it will bud, and bring forth boughs like a plant.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
But man dies, and wastes away: yes, man gives up the ghost, and where is he?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
As the waters fail from the sea, and the flood decays and dries up:
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
So man lies down, and rises not: till the heavens be no more, they shall not awake, nor be raised out of their sleep.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
O that you would hide me in the grave, that you would keep me secret, until your wrath be past, that you would appoint me a set time, and remember me! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
If a man die, shall he live again? all the days of my appointed time will I wait, till my change come.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
You shall call, and I will answer you: you will have a desire to the work of your hands.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
For now you number my steps: do you not watch over my sin?
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
My transgression is sealed up in a bag, and you sew up my iniquity.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
And surely the mountains falling comes to nothing, and the rock is removed out of his place.
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
The waters wear the stones: you wash away the things which grow out of the dust of the earth; and you destroy the hope of man.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
You prevail for ever against him, and he passes: you change his countenance, and send him away.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
His sons come to honor, and he knows it not; and they are brought low, but he perceives it not of them.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
But his flesh on him shall have pain, and his soul within him shall mourn.
