Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
Man that is born of a woman is of few days, and full of trouble.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
He cometh forth like a flower, and withereth; he fleeth also as a shadow, and continueth not.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
And dost Thou open Thine eyes upon such a one, and bringest me into judgment with Thee?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Who can bring a clean thing out of an unclean? not one.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Seeing his days are determined, the number of his months is with Thee, and Thou hast appointed his bounds that he cannot pass;
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Look away from him, that he may rest, till he shall accomplish, as a hireling, his day.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
For there is hope of a tree, if it be cut down, that it will sprout again, and that the tender branch thereof will not cease.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Though the root thereof wax old in the earth, and the stock thereof die in the ground;
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
Yet through the scent of water it will bud, and put forth boughs like a plant.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
But man dieth, and lieth low; yea, man perisheth, and where is he?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
As the waters fail from the sea, and the river is drained dry;
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
So man lieth down and riseth not; till the heavens be no more, they shall not awake, nor be roused out of their sleep.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
Oh that Thou wouldest hide me in the nether-world, that Thou wouldest keep me secret, until Thy wrath be past, that Thou wouldest appoint me a set time, and remember me! — (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
If a man die, may he live again? All the days of my service would I wait, till my relief should come —
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Thou wouldest call, and I would answer Thee; Thou wouldest have a desire to the work of Thy hands.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
But now Thou numberest my steps, Thou dost not even wait for my sin;
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
My transgression is sealed up in a bag, and Thou heapest up mine iniquity.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
And surely the mountain falling crumbleth away, and the rock is removed out of its place;
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
The waters wear the stones; the overflowings thereof wash away the dust of the earth; so Thou destroyest the hope of man.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Thou prevailest for ever against him, and he passeth; Thou changest his countenance, and sendest him away.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
His sons come to honour, and he knoweth it not; and they are brought low, but he regardeth them not.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
But his flesh grieveth for him, and his soul mourneth over him.
