Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
Man, born of woman, is of few days, and full of trouble.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
He cometh forth like a flower, and is cut down; and he fleeth as a shadow, and continueth not.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Yet dost thou open thine eyes upon such a one, and bringest me into judgment with thee?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Who can bring a clean [man] out of the unclean? Not one!
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
If his days are determined, if the number of his months is with thee, [and] thou hast appointed his bounds which he must not pass,
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Look away from him; and let him rest, till he accomplish, as a hireling, his day.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
For there is hope for a tree: if it be cut down, it will sprout again, and its tender branch will not cease;
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Though its root grow old in the earth, and its stock die in the ground,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
Yet through the scent of water it will bud, and put forth boughs like a young plant.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
But a man dieth, and is prostrate; yea, man expireth, and where is he?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
The waters recede from the lake, and the river wasteth and drieth up:
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
So man lieth down, and riseth not again; till the heavens be no more, they do not awake, nor are raised out of their sleep.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
Oh that thou wouldest hide me in Sheol, that thou wouldest keep me secret until thine anger be past, that thou wouldest appoint me a set time, and remember me, — (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
(If a man die, shall he live [again]?) all the days of my time of toil would I wait, till my change should come:
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Thou wouldest call, and I would answer thee; thou wouldest have a desire after the work of thy hands.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
For now thou numberest my steps: dost thou not watch over my sin?
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
My transgression is sealed up in a bag, and thou heapest up mine iniquity.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
And indeed a mountain falling cometh to nought, and the rock is removed out of its place;
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
The waters wear the stones, the floods thereof wash away the dust of the earth; and thou destroyest the hope of man.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Thou prevailest for ever against him, and he passeth away; thou changest his countenance, and dismissest him.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
His sons come to honour, and he knoweth it not; and they are brought low, and he perceiveth it not.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
But his flesh hath pain for himself alone, and his soul mourneth for himself.
