Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
“Dhano ma dhako onywolo ndalone nok kendo oneno chandruok mathoth.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Odongo piyo piyo ka maua bangʼe to oner; mana ka tipo makadho ma ok siki.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Ngʼat machal kamano bende inyalo dewo? Bende dikele e nyimi adier mondo iyale?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
En ngʼa manyalo kelo gima ler kogolo kuom gima ochido? Onge kata achiel!
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Ndalo dhano nosekwan chon; isechano kar romb dwechene, kendo iseketo gikone ma ok onyal kalo.
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Omiyo gol wangʼi kuome kendo weye mos, mondo ochamie luche gi mor kaka ngʼama ondiki timo.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
“Yien ber nyalo bedo gi geno: ka osetongʼe to nitie geno ni onyalo loth, kendo chunye maloth manyien ok rem mak odongo.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Kata obedo ni tiendene towo kendo miyo osikene tho,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
to kata kamano, kowinjo much pi, to oloth, mana ka yien mochako dongo.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Dhano to tho kendo iike e bwo lowo; oyweyo mogik, kendo kare rumo chuth.
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Mana kaka pi dwono e nam kata kaka dier aora pi duone mi two,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
e kaka dhano nindo piny kendo ok ochak ochungʼ; ok ochak onen kendo bende ok nochiewe e nindoneno.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
“Mad ne ipanda ei liel mondo ne abed maonge nyaka chop mirimbi rum, bangʼe to iket kinde ma ibiro parae kendo! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Ka ngʼato otho, bende dochak obed mangima kendo? Ndalona duto mag tichna matek abiro rito, an to abiro dhil gi thagruokna, nyaka kinde maber chopi.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Ibiro luongo, kendo abiro dwoki; ibiro gombo neno chwech ma lweti osechweyo.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Eka inikwan kuonde matienda onyono to ok inisik kinona mondo ikwan richo ka richo matimo.
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
Kethoga ibiro ket ei ofuku mi din ma ok yawre, kendo inium richona.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
“Mana kaka pi ywero got kendo barore kendo kaka lwanda chorore kawuok kare,
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
kendo kaka pi ywero kite kendo koth maduongʼ ywero lowo, kamano e kaka iketho geno ma dhano nigo.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Ihewe dichiel kendo mogik, kendo olal nono; iloko kit wangʼe, kendo igole e dier ji chuth.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Kata ka yawuote yudo duongʼ bangʼe, to en okia kendo kata ka giyudo wichkuot, to ok one gi wangʼe.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Gima owinjo en mana rem manie dende owuon kendo oywagore kende owuon.”
