Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
Mennesket, født af en Kvinde, hans Liv er stakket, han mættes af Uro;
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
han spirer som Blomsten og visner, flyr som Skyggen, staar ikke fast.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Og paa ham vil du rette dit Øje, ham vil du stævne for Retten!
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Ja, kunde der komme en ren af en uren! Nej, end ikke een!
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Naar hans Dages Tal er fastsat, hans Maaneder talt hos dig, og du har sat ham en uoverskridelig Grænse,
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
tag saa dit Øje fra ham, lad ham i Fred, at han kan nyde sin Dag som en Daglejer!
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
Thi for et Træ er der Haab: Fældes det, skyder det atter, det fattes ej nye Skud;
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
ældes end Roden i Jorden, dør end Stubben i Mulde:
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
lugter det Vand, faar det nye Skud, skyder Grene som nyplantet Træ;
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
men dør en Mand, er det ude med ham, udaander Mennesket, hvor er han da?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Som Vand løber ud af Søen og Floden svinder og tørres,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
saa lægger Manden sig, rejser sig ikke, vaagner ikke, før Himlen forgaar, aldrig vækkes han af sin Søvn.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
Tag dog og gem mig i Dødens Rige, skjul mig, indtil din Vrede er ovre, sæt mig en Frist og kom mig i Hu! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Om Manden dog døde for atter at leve! Da vented jeg rolig al Stridens Tid, indtil min Afløsning kom;
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
du skulde kalde — og jeg skulde svare — længes imod dine Hænders Værk!
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Derimod tæller du nu mine Skridt, du tilgiver ikke min Synd,
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
forseglet ligger min Brøde i Posen, og over min Skyld har du lukket til.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
Nej, ligesom Bjerget skrider og falder, som Klippen rokkes fra Grunden,
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
som Vandet udhuler Sten og Plaskregn bortskyller Jord, saa har du udslukt Menneskets Haab.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
For evigt slaar du ham ned, han gaar bort, skamskænder hans Ansigt og lader ham fare.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Hans Sønner hædres, han ved det ikke, de synker i Ringhed, han mærker det ikke;
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
ikkun hans eget Kød volder Smerte, ikkun hans egen Sjæl volder Sorg.
