Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
Et Menneske, født af en Kvinde, lever en stakket Tid og mættes af Uro.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Han gaar op som et Blomster og henvisner, han flyr som en Skygge og bestaar ikke.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Ogsaa over en saadan oplader du dine Øjne og fører mig for din Dom.
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Ja, kom der dog en ren af en uren! men nej, ikke en eneste.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Dersom hans Dage ere bestemte, hans Maaneders Tal fastsat hos dig, dersom du har sat ham en Grænse, han ikke kan overskride:
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Da lad af fra ham, at han maa hvile; at han dog som en Daglønner maa glæde sig ved sin Dag.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
Thi et Træ har Haab: Naar det er afhugget, kan det igen skyde frem, og dets Kviste udeblive ikke.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Om end dets Rod bliver gammel i Jorden, og dets Stub dør i Støvet,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
saa grønnes det dog igen af Vandets Duft og skyder Grene som en frisk Plante.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Men dør en Mand, er hans Kraft forbi, og opgiver et Menneske Aanden, hvor er han da?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Vand løber ud af Søen, og en Flod svinder og bliver tør:
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
Saaledes lægger og at Menneske sig og staar ikke op; indtil Himlene ikke mere ere, opvaagne de ikke, og de opvækkes ikke af deres Søvn.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
Gid du vilde gemme mig i Graven, ja skjule mig, indtil din Vrede vendte om; at du vilde sætte mig en beskikket Tid og vilde komme mig i Hu igen! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Naar en Mand dør, mon han da skal leve op igen? saa vilde jeg vente alle mine Stridsdage, indtil min Afløsning kom.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Du skulde kalde, og jeg skulde svare dig; du skulde længes efter dine Hænders Gerning!
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Thi nu tæller du mine Skridt; du varer ikke over min Synd.
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
Min Overtrædelse er forseglet i et Knippe, og du syr til om min Misgerning.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
Men et Bjerg, som falder, smuldrer hen, og en Klippe flytter sig fra sit Sted;
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
Vandet udhuler Stene, og dets Strømme bortskylle Jordens Støv: Saaledes gør du et Menneskes Forhaabning til intet.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Du overvælder ham evindelig, og han farer hen; du forvender hans Udseende og lader ham fare.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Ere hans Børn i Ære, da ved han det ikke; ere de ringe, da mærker han det ikke.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
For ham er kun Smerten, hans Kød lider, og for ham Sorgen, hans Sjæl føler.
