Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
Čovjek koga je žena rodila kratka je vijeka i pun nevolja.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
K'o cvijet je nikao i vene već, poput sjene bježi ne zastajuć'.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Na takva, zar, ti oči otvaraš i preda se na sud ga izvodiš?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Tko će čisto izvuć' iz nečista? Nitko!
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Pa kad su njegovi dani odbrojeni, kad mu broj mjeseci o tebi ovisi, kad mu granicu stavljaš neprijelaznu,
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
skini s njega pogled da počinut' može, poput najamnika da svoj dan uživa.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
TÓa ni drvu nije nada sva propala, posječeno, ono opet prozeleni i mladice nove iz njega izbiju.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Ako mu korijen i ostari u zemlji, ako mu se panj i sasuši u prahu,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
oćutjevši vodu, ono će propupat' i pustiti grane kao stablo novo.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Al' kad čovjek umre, ostaje pokošen, kad smrtnik izdahne, gdje li je on tada?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Može sva voda iz mora ispariti i presahnut' rijeke, isušit posvema',
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
al' čovjek kad legne, ne ustaje više, dok nebesa bude, neće se podići, od sna se svojega probuditi neće.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
O, kad bi me htio skriti u Šeolu, zakloniti me dok srdžba ti ne mine, dÓati mi rok kad ćeš me se spomenuti, (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
- jer, kad umre čovjek, zar uskrsnut' može? - čekao bih te sve dane vojske svoje dok ne bi došao da mi smjenu dadeš.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Zvao bi me, a ja bih se odazvao: zaželio si se djela svojih ruku.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
A sad nad svakim mojim vrebaš korakom, nijednog mi grijeha nećeš oprostiti,
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
u vreći si prijestup moj zapečatio i krivicu moju svu si zapisao.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
Vaj! K'o što se jednom uruši planina, k'o što se hridina s mjesta svog odvali,
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
k'o što voda kamen s vremenom istroši, a pljusak bujicom zemlju svu sapere, tako uništavaš nadu u čovjeku.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Oborio si ga - on ode za svagda, nagrđena lica, otjeran, odbačen.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Djecu mu poštuju - o tom ništa ne zna; ako su prezrena - o tom ne razmišlja.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
On jedino pati zbog svojega tijela, on jedino tuži zbog svojeg života.”
