Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
Napui ni a khe e tami teh, a hring kaduem ni teh runae hoi kakawi e doeh.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
A pei patetlah a kamdat teh bout a kamyai. Tâhlip patetlah a kampuen teh, bout awm hoeh toe.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Hot patetlae dawkvah, na mit na padai teh, lawkcengnae dawk nama koe na ceikhai han na maw.
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Apinimaw kathounghoehe dawk hoi, na thoung e a la thai han, apinihai lat thai mahoeh.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
A hninnaw hah atueng khoe hnukkhu hoi, thapa nâyittouh maw tie hah na kut dawk ao. A tapuet thai hoeh nahanelah khori hoi a ngang pouh.
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Kut ka pâ e tami patetlah a hninnaw aloum totouh, a kâhat thai nahanelah ahni teh kamlang takhai haw.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
Bangkongtetpawiteh, thing teh tâtueng nakunghai bout a bawt hane letlang hngaihawinae ao rah. A cakang bout a bawt han.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Talai dawk a khawngyang kahmawn nakunghai kadout nakunghai.
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
Tui kahû dawk bout bawt vaiteh, ung e patetlah a cakang a tâco han doeh.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Hateiteh, tami teh a due hoi pakawp teh a kahma toe, tami teh a kâha a baw teh namaw ao.
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Talî dawk e tui a kahma teh, tuipui hai a hak teh be a ke.
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
Hot patetlah tami hai a yan teh thaw hoeh toe. Kalvannaw ao hoeh totouh hai kâhlaw hoe toe. Hoeh pawiteh, muet a inae koehoi kâhlaw mahoeh toe.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
Oe phuen koe na hrawk sak haw, na lungkhueknae a roum hoeh roukrak na hrawk haw, atueng hah na pouk pouh nateh, na pahnim hanh. (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Ka kâthungnae atueng a pha totouh, tami dout pawiteh, bout a hring han namaw Ka ru e ka thawnaw dawk hoi ka ring han.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Na kaw vaiteh, na pato han. Nama ni na kut hoi na sak e teh na pahren han.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Bangkongtetpawiteh, ka khokhnuknaw pueng be na touk. Hateiteh, ka yonnae naw hah na khen pouh hanh.
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
Kâtapoenae hah, yawngya thung khakkin e naw lah ao teh, ka payonpakai e hah na ramuk.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
Hateiteh, mon katim e patetlah, talung teh a onae hmuen koehoi puen e patetlah,
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
tui ni talung pekpacin e patetlah, tuikalen ni talai kahawi a ceikhai e patetlah, tami e ngaihawi e hah na raphoe.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Ama teh poe na tâ teh, be a kahma awh. A mei na kâthungsak teh, alouklah na cei sak.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
A capanaw a tawmrasang e hah panuek awh hoeh. Ahnimouh pabo lah o awh e hai kâhmawt thai hoeh.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Hateiteh, a takthai hah patawnae dawk ao vaiteh, a hringnae ni ama a khui han telah a ti.
