Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
Huta kah a sak hlang he a khohnin toi tih khoponah khaw hah.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Rhaipai bangla phuelh tih a oh uh. Khokhawn bangla yong tih pai voel pawh.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Te soah ngawn tah na mik tueng tih kai he na taengkah laitloeknah dongla na khuen.
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Rhalawt lamloh a cuem la aka khueh te unim? Pakhat pataeng om pawh.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
A khohnin neh a hla taenah khaw namah taengah hangdang. A oltlueh te a oltlueh bangla na saii tih poe thai pawh.
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Anih lamloh vawl mangthong lamtah amah hnin at kutloh bangla a ngaingaih hil toeng saeh.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
Thing ham tah a vung akhaw ngaiuepnah om pueng. Te dongah koep mikhing vetih a dawn khaw ngoeng mahpawh.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Diklai khuiah a yung patong mai tih laipi khuiah a ngo duek cakhaw,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
tui bo ah duei vetih thinghloe bangla a pae cawn ni.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Tedae hlang tah duek tih rhaa uh coeng. Hlang he a pal phoeiah tah melam a om.
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Tuitunli lamkah tui khaw khawk dae tuiva loh a khah vaengah tah kak.
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
Hlang khaw yalh tih thoo voel pawh. Vaan a om pawt due khaw haenghang pawh. Amih te ih kung lamloh haenghang uh mahpawh.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
Unim saelkhui ah a paek lah ve? Kai he nan khoem lah vetih na thintoek a mael duela kai nan thuh lah mako. Kai hamla oltlueh na khueh vetih kai nan poek mako. (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Hlang he duek koinih hing venim? Kamah kah caempuei hnin boeih he ka thovaelnah a pawk hil ka lamtawn bitni.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Nan khue vaengah kai loh nang te ka doo bitni. Na kut dongkah bibi dongah na moo bitni.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Ka khokan he na tae pawn vetih ka tholhnah khaw na dawn mahpawh.
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
Ka boekoek hnocun khuiah catui a hnah thil tih kai kathaesainah na dah thil bitni.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
Tedae Tlang khaw cungku tih moelh. Lungpang pataeng a hmuen lamloh thoeih.
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
Lungto khaw tui loh a hoh tih a kongnawt loh diklai laipi a yo. Te dongah hlanghing kah ngaiuepnah na pal sak.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Anih te a yoeyah la na khulae tih a hmai a tal la a van daengah anih te na tueih.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
A ca rhoek a thangpom uh dae a ming moenih. Muei uh cakhaw amih a yakming moenih.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Tedae a pumsa tah a taengah tih thak a khoeih tih a hinglu khaw amah hamla nguekcoi,” a ti.
