Йов 13
1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
Ja, allting hev mitt auga set og øyra høyrde og forstod;
2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
alt det de veit, det veit eg og; for dykk eg ei tilbake stend.
3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
Men eg til Allvalds Gud vil tala, med Gud eg vil til retten ganga;
4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
Men de vil dekkja til med lygn, er berre ugagnslækjarar.
5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
Å, gjev de vilde tegja still, so kunde det for visdom gjelda.
6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
Høyr på den skrapa eg vil gjeva, merk når mi lippa åtak gjer!
7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
Vil de forsvara Gud med lygn? Vil de hans sak med urett verja?
8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
Vil de for honom gjera mismun, og spela Guds sakførarar?
9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
Gjeng det dykk vel, når han dykk prøver? Kann de han narra som eit mennesk’?
10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
Han skal so visst dykk straffa strengt, um de slik mismunn gjer i løynd.
11 Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
Med høgdi si han skræmar dykk, hans rædsla yver dykk skal falla.
12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
Og dykkar kraft-ord vert til oska, og dykkar prov til blaute leir.
13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
Teg stilt, lat meg tala ut, so fær det gå meg som det kann!
14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
Kvi skuld’ eg ta mitt kjøt i tenner? Og halda livet mitt i handi?
15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
Han drep meg, ei eg ventar anna, mi ferd for han lik’vel eg hævdar.
16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
Men ogso det skal hjelpa meg; hjå han fær ingen urein møta.
17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
So høyr då det eg segja vil; lat meg for dykkar øyro tala!
18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
Eg saki hev til rettes lagt; eg skal få rett, det veit eg visst.
19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
Kven er det som med meg kann strida? Eg skulde tegja stilt og døy.
20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
Tvo ting må du spara meg for; då løyner eg meg ikkje for deg:
21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
Di hand lyt burt frå meg du taka, lat ei di rædsla skræma meg!
22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
Stemn meg so inn! eg stend til svars; eller eg talar og du svarar.
23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
Kor mange brot og synder hev eg? Seg meg mi misgjerd og mi synd!
24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
Kvifor vil du di åsyn løyna og for ein fiend’ halda meg?
25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
Vil eit burtblåse blad du skræma? Forfylgja du eit visna strå? -
26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
Når du idømer meg slik straff og let meg erva ungdoms synder
27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
og legg i stokken mine føter, og vaktar alle mine vegar, slær krins um mine foteblad.
28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
Og det mot ein som morkna er, lik klædeplagg som mol et upp.
