Йов 13
1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
Redzi, to visu mana acs redzējusi, mana auss dzirdējusi un to likusi vērā.
2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
Ko jūs protat, to es arīdzan protu, jūs man neesat priekšā.
3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
Bet es gribu runāt uz to Visuvareno, un man gribās aizbildināties tā stiprā Dieva priekšā.
4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
Jo tiešām, jūs esat melu runātāji, jūs visi esat nelietīgi dziednieki.
5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
Kaut jūs pavisam klusu būtu, tas jums būtu par gudrību.
6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
Klausiet jel manu aizbildināšanos, un ņemiet vērā manas mutes tiesāšanos.
7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
Vai gribat netaisnību runāt Dieva labad un Viņa labad izteikt viltību?
8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
Vai Viņu gribat aizbildināt un Dievam būt pārstāvētāji?
9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
Vai būs labi, kad Viņš jūs meklēs, vai Viņu pievilsiet, kā cilvēku pieviļ?
10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
Sodīt Viņš jūs sodīs, ja jūs slepeni vaigu uzlūkojat.
11 Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
Vai Viņa augstība jūs neiztrūcinās un bailes no Viņa jums neuzkritīs?
12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
Jūsu mācības būs kā pelni, un jūsu augstie vārdi kā mālu kopas.
13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
Palieciet man klusu, un es runāšu, lai man notiek, kas notikdams.
14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
Kāpēc man savu miesu bija zobos ņemt, un savu dvēseli likt savā rokā?
15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
Redzi, jebšu Viņš mani nokaus, taču es uz Viņu gribu cerēt, es tikai savus ceļus gribu aizbildināt Viņa priekšā.
16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
Jau tas man būs par pestīšanu, ka viltnieks Viņa priekšā nenāks.
17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
Klausāties, klausāties manus vārdus, un mana valoda lai skan jūsu ausīs.
18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
Redzat jel, es esmu gatavs uz tiesu, es zinu, ka man paliks taisnība.
19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
Kas ar mani varētu tiesāties? Patiesi tad es ciestu klusu un mirtu.
20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
Divas lietas tikai man nedari, tad es neapslēpšos Tavā priekšā.
21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
Lai Tava roka paliek tālu no manis, un Tava briesmība lai mani neizbiedē.
22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
Tad sauc, un es atbildēšu, vai es runāšu, un Tu atbildi man.
23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
Cik man ir noziegumu un grēku? Dari man zināmus manus grēkus un manus pārkāpumus.
24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
Kāpēc Tu apslēpi Savu vaigu un mani turi par Savu ienaidnieku?
25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
Vai Tu biedināsi šaubīgu lapu un vajāsi izkaltušus rugājus.
26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
Jo Tu man nospriedi rūgtumus un lieci manīt manas jaunības noziegumus.
27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
Tu lieci manas kājas siekstā un glūni uz visiem maniem ceļiem un ieslēdzi manas pēdas aplokā, -
28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
Un tomēr šis iznīkst kā trūdi, tā kā drēbe, ko kodes saēd.
