Йов 13

1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.

Ecco, l'occhio mio ha vedute tutte [queste cose], L'orecchio mio le ha udite, e le ha intese.

2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

Quanto sapete voi, so anch'io; Io non son da men di voi.

3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

E pure io parlerò all'Onnipotente; Io avrò a grado di venire a ragione con lui.

4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

Ma certo, quant'è a voi, voi siete rappezzatori di menzogna; Voi [siete] medici da nulla tutti quanti.

5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

Oh! vi taceste pur del tutto, Ciò vi sarebbe [reputato] in saviezza!

6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

Deh! ascoltate la difesa della mia ragione, Ed attendete agli argomenti delle mie labbra.

7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

Convienvisi in favor di Dio parlar perversamente, E per rispetto suo parlar frodolentemente?

8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

Convienvisi aver riguardo alla qualità sua? Convienvisi litigar per Iddio?

9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?

[Sarebbe egli] ben [per voi] ch'egli vi esaminasse? Gabberestelo voi come si gabba un uomo?

10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

Egli del certo vi arguirà, Se di nascosto avete riguardo alla qualità delle persone.

11 Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

La sua altezza non vi sgomenterà ella? Lo spavento di lui non vi caderà egli addosso?

12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.

I vostri [detti] memorandi [son] simili a cenere; [Ed] i vostri sublimi [ragionamenti] a mucchi di fango.

13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

Tacetevi, e lasciatemi stare, ed io parlerò; E passimi addosso che che sia.

14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

Perchè mi strappo io la carne co' denti, E [perchè] tengo l'anima mia nella palma della mia mano?

15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

Ecco, uccidami egli pure; sì spererò in lui; Ma tuttavia difenderò le mie vie nel suo cospetto.

16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

Ed egli stesso mi [sarà] in salvazione; Perciocchè l'ipocrita non gli verrà davanti.

17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

Ascoltate attentamente il mio ragionamento; Ed [entrivi] negli orecchi la mia dichiarazione.

18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

Ecco ora, [quando] io avrò esposta per ordine la mia ragione, Io so che sarò trovato giusto.

19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

Chi è colui che voglia litigar meco? Conciossiachè di presente mi tacerò, e spirerò.

20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,

Sol non farmi due cose, [Ed] allora io non mi nasconderò dal tuo cospetto.

21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.

Allontana la tua mano d'addosso a me, E non mi spaventi il tuo terrore.

22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.

E poi chiama, ed io risponderò; Ovvero, io parlerò, e tu rispondimi.

23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

Quante iniquità e peccati ho io? Mostrami il mio misfatto, e il mio peccato.

24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

Perchè nascondi la tua faccia, E mi reputi tuo nemico?

25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

Stritolerai tu una fronda sospinta? O perseguiterai tu della stoppia secca?

26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,

Che tu mi sentenzii a pene amare, E mi faccia eredar l'iniquità della mia fanciullezza!

27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?

E metta i miei piedi ne' ceppi, E spii tutti i miei sentieri, [E] stampi le tue pedate in su le radici de' miei piedi!

28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.

Onde costui si disfa come del legno intarlato, Come un vestimento roso dalle tignuole.