Йов 13
1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
Voici, tout cela, mon œil l’a vu, mon oreille l’a entendu et l’a compris.
2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
Ce que vous connaissez, moi aussi je le connais; je ne vous suis pas inférieur.
3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
Mais je parlerai au Tout-puissant, et mon plaisir sera de raisonner avec Dieu;
4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
Mais pour vous, vous êtes des forgeurs de mensonges, des médecins de néant, vous tous!
5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
Oh! si seulement vous demeuriez dans le silence! et ce serait votre sagesse.
6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
Écoutez donc mon plaidoyer, et prêtez attention aux arguments de mes lèvres.
7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
Est-ce pour Dieu que vous direz des choses iniques? Et pour lui, direz-vous ce qui est faux?
8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
Ferez-vous acception de sa personne? Plaiderez-vous pour Dieu?
9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
Vous est-il agréable qu’il vous sonde? Vous moquerez-vous de lui comme on se moque d’un mortel?
10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
Certainement il vous reprendra, si en secret vous faites acception de personnes.
11 Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
Sa majesté ne vous troublera-t-elle pas? Et sa frayeur ne tombera-t-elle pas sur vous?
12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
Vos discours sentencieux sont des proverbes de cendre, vos retranchements sont des défenses de boue.
13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
Gardez le silence, laissez-moi, et moi je parlerai, quoi qu’il m’arrive.
14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
Pourquoi prendrais-je ma chair entre mes dents, et mettrais-je ma vie dans ma main?
15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
Voici, qu’il me tue, j’espérerai en lui; seulement, je défendrai mes voies devant lui.
16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
Ce sera même ma délivrance, qu’un impie n’entre pas devant sa face.
17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
Écoutez, écoutez mon discours, et que ma déclaration [pénètre] dans vos oreilles!
18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
Voyez, j’exposerai [ma] juste cause: je sais que je serai justifié.
19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
Qui est celui qui contestera avec moi? Car maintenant, si je me taisais, j’expirerais.
20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
Seulement ne fais pas deux choses à mon égard; alors je ne me cacherai pas loin de ta face:
21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
Éloigne ta main de dessus moi, et que ta terreur ne me trouble pas.
22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
Et appelle, et moi je répondrai, ou bien je parlerai, et toi, réponds-moi!
23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
Quel est le nombre de mes iniquités et de mes péchés? Fais-moi connaître ma transgression et mon péché!
24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
Pourquoi caches-tu ta face, et me tiens-tu pour ton ennemi?
25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
Veux-tu épouvanter une feuille chassée [par le vent], et poursuivre du chaume sec?
26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
Car tu écris des choses amères contre moi, et tu me fais hériter des iniquités de ma jeunesse;
27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
Et tu mets mes pieds dans les ceps, et tu observes tous mes sentiers; tu as tracé une ligne autour des plantes de mes pieds;
28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
Et celui [que tu poursuis] dépérit comme une chose pourrie, comme un vêtement que la teigne a rongé.
