Йов 13
1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
Voilà que mon œil a vu tout cela, mon oreille l'a entendu et compris.
2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
Ce que vous savez, moi aussi je le sais, je ne vous suis en rien inférieur.
3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
Mais je veux parler au Tout-Puissant, je veux plaider ma cause avec Dieu.
4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
Car vous n'êtes que des charlatans, vous êtes tous des médecins inutiles.
5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
Que ne gardiez-vous le silence! Il vous eût tenu lieu de sagesse.
6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
Ecoutez, je vous prie, ma défense, soyez attentifs au plaidoyer de mes lèvres.
7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
Parlerez-vous mensonge en faveur de Dieu, pour lui, parlerez-vous tromperie?
8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
Ferez-vous pour Dieu acception de personnes, vous constituerez-vous avocats?
9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
Vous en saura-t-il gré, s'il sonde vos cœurs? Le tromperez-vous comme on trompe un homme?
10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
Certainement il vous condamnera, si vous faites en secret acception de personnes.
11 Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
Oui, sa majesté vous épouvantera, ses terreurs tomberont sur vous.
12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
Vos arguments sont des raisons de poussière, vos forteresses sont des forteresses d'argile.
13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
Taisez-vous, laissez-moi, je veux parler; il m'en arrivera ce qu'il pourra.
14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
Je veux prendre ma chair entre les dents, je veux mettre mon âme dans ma main.
15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
Quand il me tuerait, que je n'aurais rien à espérer, je défendrai devant lui ma conduite.
16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
Mais il sera mon salut, car l'impie ne saurait paraître en sa présence.
17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
Ecoutez donc mes paroles, prêtez l'oreille à mon discours.
18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
Voici que j'ai préparé ma cause, je sais que je serai justifié.
19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
Est-il quelqu'un qui veuille plaider contre moi? A l'instant même je veux me taire et mourir.
20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
Seulement épargne-moi deux choses, ô Dieu, et je ne me cacherai pas devant ta face:
21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
éloigne ta main de dessus moi, et que tes terreurs ne m'épouvantent plus.
22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
Après cela, appelle, et je répondrai; ou bien je parlerai d'abord, et tu me répondras.
23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
Quel est le nombre de mes iniquités et de mes péchés? Fais-moi connaître mes transgressions et mes offenses.
24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
Pourquoi cacher ainsi ton visage, et me regarder comme ton ennemi!
25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
Veux-tu donc effrayer une feuille agitée par le vent, poursuivre une paille desséchée,
26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
pour que tu écrives contre moi des choses amères, pour que tu m'imputes les fautes de ma jeunesse,
27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
pour que tu mettes mes pieds dans les ceps, que tu observes toutes mes démarches, que tu traces une limite à la plante de mes pieds,
28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
alors que mon corps se consume comme un bois vermoulu, comme un vêtement que dévore la teigne.
