Йов 13
1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
Lo, all — hath mine eye seen, Heard hath mine ear, and it attendeth to it.
2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
According to your knowledge I have known — also I. I am not fallen more than you.
3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
Yet I for the Mighty One do speak, And to argue for God I delight.
4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
And yet, ye [are] forgers of falsehood, Physicians of nought — all of you,
5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
O that ye would keep perfectly silent, And it would be to you for wisdom.
6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
Hear, I pray you, my argument, And to the pleadings of my lips attend,
7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
For God do ye speak perverseness? And for Him do ye speak deceit?
8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
His face do ye accept, if for God ye strive?
9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
Is [it] good that He doth search you, If, as one mocketh at a man, ye mock at Him?
10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
He doth surely reprove you, if in secret ye accept faces.
11 Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
Doth not His excellency terrify you? And His dread fall upon you?
12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
Your remembrances [are] similes of ashes, For high places of clay your heights.
13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
Keep silent from me, and I speak, And pass over me doth what?
14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
Wherefore do I take my flesh in my teeth? And my soul put in my hand?
15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
Lo, He doth slay me — I wait not! Only, my ways unto His face I argue.
16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
Also — He [is] to me for salvation, For the profane cometh not before Him.
17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
Hear ye diligently my word, And my declaration with your ears.
18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
Lo, I pray you, I have set in order the cause, I have known that I am righteous.
19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
Who [is] he that doth strive with me? For now I keep silent and gasp.
20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
Only two things, O God, do with me: Then from Thy face I am not hidden.
21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
Thy hand put far off from me, And Thy terror let not terrify me.
22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
And call Thou, and I — I answer, Or — I speak, and answer Thou me.
23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
How many iniquities and sins have I? My transgression and my sin let me know.
24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
Why dost Thou hide Thy face? And reckonest me for an enemy to Thee?
25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
A leaf driven away dost Thou terrify? And the dry stubble dost Thou pursue?
26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
For Thou writest against me bitter things, And causest me to possess iniquities of my youth:
27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
And puttest in the stocks my feet, And observest all my paths, On the roots of my feet Thou settest a print,
28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
And he, as a rotten thing, weareth away, As a garment hath a moth consumed him.
