< Йов 13 >
1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
“Behold, my eye has seen all this. My ear has heard and understood it.
2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
What you know, I know also. I am not inferior to you.
3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
“Surely I would speak to the Almighty. I desire to reason with God.
4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
But you are forgers of lies. You are all physicians of no value.
5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
Oh that you would be completely silent! Then you would be wise.
6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
Hear now my reasoning. Listen to the pleadings of my lips.
7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
Will you speak unrighteously for God, and talk deceitfully for him?
8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
Will you show partiality to him? Will you contend for God?
9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
Is it good that he should search you out? Or as one deceives a man, will you deceive him?
10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
He will surely reprove you if you secretly show partiality.
11 Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
Won’t his majesty make you afraid and his dread fall on you?
12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
Your memorable sayings are proverbs of ashes. Your defences are defences of clay.
13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
“Be silent! Leave me alone, that I may speak. Let come on me what will.
14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
Why should I take my flesh in my teeth, and put my life in my hand?
15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
Behold, he will kill me. I have no hope. Nevertheless, I will maintain my ways before him.
16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
This also will be my salvation, that a godless man will not come before him.
17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
Listen carefully to my speech. Let my declaration be in your ears.
18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
See now, I have set my cause in order. I know that I am righteous.
19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
Who is he who will contend with me? For then would I hold my peace and give up the spirit.
20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
“Only don’t do two things to me, then I will not hide myself from your face:
21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
withdraw your hand far from me, and don’t let your terror make me afraid.
22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
Then call, and I will answer, or let me speak, and you answer me.
23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
How many are my iniquities and sins? Make me know my disobedience and my sin.
24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
Why do you hide your face, and consider me your enemy?
25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
Will you harass a driven leaf? Will you pursue the dry stubble?
26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
For you write bitter things against me, and make me inherit the iniquities of my youth.
27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
You also put my feet in the stocks, and mark all my paths. You set a bound to the soles of my feet,
28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
though I am decaying like a rotten thing, like a garment that is moth-eaten.