Йов 13
1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
Lo! all [this], hath mine own eye seen, —Mine ear hath heard and understood it:
2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
Just as ye know, I too, know, I, fall not short, of you.
3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
But indeed, I, unto the Almighty, would speak, and, to direct my argument unto GOD, would I be well pleased.
4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
For, in truth, ye, do besmear with falsehood, Worthless physicians, all of you!
5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
Oh that ye would, altogether hold your peace, and it should serve you for wisdom!
6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
Hear, I pray you, the argument of my mouth, and, to the pleadings of my lips, give heed: —
7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
Is it, for God, ye would speak perversely? And, for him, would ye speak deceit:
8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
Even, for him, would ye be partial? Or, for GOD, would ye [so] plead?
9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
Would it be well, when he searched you out? Or, as one might jest with a mortal, would ye jest, with him?
10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
He will, severely rebuke, you, if ye are secretly partial.
11 Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
Shall not, his majesty, overwhelm you? and, the dread of him, fall upon you?
12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
Are not your memorable sayings, proverbs of ashes? Breastworks of clay, your breastworks?
13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
Quietly let me alone, that, I, may speak out, then let come on me, what may.
14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
In any case, I will take up my flesh in my teeth, and, my life, will I put in my hand:
15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
Lo! he may slay me, [yet], for him, will I wait, —Nevertheless, my ways—unto his face, will I show to be right:
16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
Even he, will be on my side—unto salvation, For, not before his face, shall any impious person come.
17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
Hear ye patiently my speech, and be my declaration in your ears.
18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
Lo! I pray you, I have set forth in order a plea, I know that, I, shall be found right.
19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
Who is it that shall contend with me? For, now, if I should hold my peace, why! I should breathe my last!
20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
Only, two things, do thou not with me, then, from thy face, will I not hide me: —
21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
Thy hand—from off me, take thou far away, and, thy terror, let it not startle me!
22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
Then call thou, and, I, will answer, Or I will speak, and reply thou unto me.
23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
How many are mine iniquities and sins? My transgression and my sin, let me know!
24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
Wherefore, thy face, shouldst thou hide? Or count me, as an enemy to thee?
25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
A driven leaf, wilt thou cause to tremble? Or, dry stubble, wilt thou pursue?
26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
For thou writest, against me, bitter things, and dost make me inherit the iniquities of my youth;
27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
And thou dost put—in the stocks—my feet, and observest all my paths, Against the roots of my feet, thou dost cut out a bound;
28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
And, a man himself, as a rotten thing, weareth out, as a garment which the moth hath eaten.
