Йов 13
1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
“Behold, my eye has seen all, My ear has heard, and it attends to it.
2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
According to your knowledge I have known—also I. I am not more fallen than you.
3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
Yet I speak for the Mighty One, And I delight to argue for God.
4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
And yet, you [are] forgers of falsehood, Physicians of nothing—all of you,
5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
O that you would keep perfectly silent, And it would be to you for wisdom.
6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
Please hear my argument, And attend to the pleadings of my lips,
7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
Do you speak perverseness for God? And do you speak deceit for Him?
8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
Do you accept His face, if you strive for God?
9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
Is [it] good that He searches you, If, as one mocks at a man, you mock at Him?
10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
He surely reproves you, if you accept faces in secret.
11 Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
Does His excellence not terrify you? And His dread fall on you?
12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
Your remembrances [are] allegories of ashes, For high places of clay [are] your heights.
13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
Keep silent from me, and I speak, And pass over me what will.
14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
Why do I take my flesh in my teeth? And my soul put in my hand?
15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
Behold, He slays me—I do not wait! Only, I argue my ways to His face.
16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
Also—He [is] to me for salvation, For the profane do not come before Him.
17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
Hear my word diligently, And my declaration with your ears.
18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
Now behold, I have set the cause in order, I have known that I am righteous.
19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
Who [is] he that strives with me? For now I keep silent and gasp.
20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
Only two things, O God, do with me, Then I am not hidden from Your face:
21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
Put Your hand far off from me, And do not let Your terror terrify me.
22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
And You call, and I answer, Or—I speak, and You answer me.
23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
How many iniquities and sins do I have? Let me know my transgression and my sin.
24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
Why do You hide Your face? And reckon me for an enemy to You?
25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
Do You terrify a leaf driven away? And do You pursue the dry stubble?
26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
For You write bitter things against me, And cause me to possess iniquities of my youth,
27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
And you put my feet in the stocks, And observe all my paths—You set a print on the roots of my feet,
28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
And he, as a rotten thing, wears away, A moth has consumed him as a garment.”
