Йов 13
1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
Lo, mine eye hath seen all [this], mine ear hath heard and understood it.
2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
What ye know, [the same] do I know also: I [am] not inferior unto you.
3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
Surely I would speak to the Almighty, and I desire to reason with God.
4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
But ye [are] forgers of lies, ye [are] all physicians of no value.
5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
O that ye would altogether hold your peace! and it should be your wisdom.
6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
Hear now my reasoning, and hearken to the pleadings of my lips.
7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
Will ye speak wickedly for God? and talk deceitfully for him?
8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
Will ye accept his person? will ye contend for God?
9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
Is it good that he should search you out? or as one man mocketh another, do ye [so] mock him?
10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
He will surely reprove you, if ye do secretly accept persons.
11 Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
Shall not his excellency make you afraid? and his dread fall upon you?
12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
Your remembrances [are] like unto ashes, your bodies to bodies of clay.
13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
Hold your peace, let me alone, that I may speak, and let come on me what [will].
14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
Wherefore do I take my flesh in my teeth, and put my life in mine hand?
15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
Though he slay me, yet will I trust in him: but I will maintain mine own ways before him.
16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
He also [shall be] my salvation: for an hypocrite shall not come before him.
17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
Hear diligently my speech, and my declaration with your ears.
18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
Behold now, I have ordered [my] cause; I know that I shall be justified.
19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
Who [is] he [that] will plead with me? for now, if I hold my tongue, I shall give up the ghost.
20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
Only do not two [things] unto me: then will I not hide myself from thee.
21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
Withdraw thine hand far from me: and let not thy dread make me afraid.
22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
Then call thou, and I will answer: or let me speak, and answer thou me.
23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
How many [are] mine iniquities and sins? make me to know my transgression and my sin.
24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
Wherefore hidest thou thy face, and holdest me for thine enemy?
25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
Wilt thou break a leaf driven to and fro? and wilt thou pursue the dry stubble?
26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
For thou writest bitter things against me, and makest me to possess the iniquities of my youth.
27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
Thou puttest my feet also in the stocks, and lookest narrowly unto all my paths; thou settest a print upon the heels of my feet.
28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
And he, as a rotten thing, consumeth, as a garment that is moth eaten.
