Йов 13
1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
Behold my eye hath seen all these things, and my ear hath heard them, and I have understood them all.
2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
According to your knowledge I also know: neither am I inferior to you.
3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
But yet I will speak to the Almighty, and I desire to reason with God.
4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
Having first shewn that you are forgers of lies, and maintainers of perverse opinions.
5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
And I wish you would hold your peace, that you might be thought to be wise men.
6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
Hear ye therefore my reproof, and attend to the judgment of my lips.
7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
Hath God any need of your lie, that you should speak deceitfully for him?
8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
Do you accept his person, and do you endeavour to judge for God?
9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
Or shall it please him, from whom nothing can be concealed? or shall he be deceived as a man, with your deceitful dealings?
10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
He shall reprove you, because in secret you accept his person.
11 Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
As soon as he shall move himself, he shall trouble you: and his dread shall fall upon you.
12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
Your remembrance shall be compared to ashes, and your necks shall be brought to clay.
13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
Hold your peace a little while, that I may speak whatsoever my mind shall suggest to me.
14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
Why do I tear my flesh with my teeth, and carry my soul in my hands?
15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
Although he should bill me, I will trust in him: but yet I will reprove my ways in his sight.
16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
And he shall be my saviour: for no hypocrite shall come before his presence.
17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
Hear ye my speech, and receive with Sour ears hidden truths.
18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
If I shall be judged, I know that I shall be found just.
19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
Who is he that will plead against me? let him come: why am I consumed holding my peace?
20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
Two things only do not to me, and then from thy face I shall not be hid:
21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
Withdraw thy hand far from me, and let not thy dread terrify me.
22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
Call me, and I will answer thee: or else I will speak, and do thou answer me.
23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
How many are my iniquities and sins? make me know my crimes and offences.
24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
Why hidest thou thy face, and thinkest me thy enemy?
25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
Against a leaf, that is carried away with the wind, thou shewest thy power, and thou pursuest a dry straw.
26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
For thou writest bitter things against me, and wilt consume me for the sins of my youth.
27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
Thou hast put my feet in the stocks, and hast observed all my paths, and hast considered the steps of my feet:
28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
Who am to be consumed as rottenness, and as a garment that is moth-eaten.
