Йов 13
1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
Truly, my eye has seen all this, word of it has come to my ear, and I have knowledge of it.
2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
The same things are in my mind as in yours; I am equal to you.
3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
But I would have talk with the Ruler of all, and my desire is to have an argument with God.
4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
But you put a false face on things; all your attempts to put things right are of no value.
5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
If only you would keep quiet, it would be a sign of wisdom!
6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
Give ear to the argument of my mouth, and take note of the words of my lips.
7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
Will you say in God's name what is not right, and put false words into his mouth?
8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
Will you have respect for God's person in this cause, and put yourselves forward as his supporters?
9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
Will it be good for you to be searched out by him, or have you the thought that he may be guided into error like a man?
10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
He will certainly put you right, if you have respect for persons in secret.
11 Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
Will not his glory put you in fear, so that your hearts will be overcome before him?
12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
Your wise sayings are only dust, and your strong places are only earth.
13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
Keep quiet, and let me say what is in my mind, whatever may come to me.
14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
I will take my flesh in my teeth, and put my life in my hand.
15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
Truly, he will put an end to me; I have no hope; but I will not give way in argument before him;
16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
And that will be my salvation, for an evil-doer would not come before him,
17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
Give ear with care to my words, and keep what I say in your minds.
18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
See now, I have put my cause in order, and I am certain that I will be seen to be right.
19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
Is any one able to take up the argument against me? If so, I would keep quiet and give up my breath.
20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
Only two things do not do to me, then I will come before your face:
21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
Take your hand far away from me; and let me not be overcome by fear of you.
22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
Then at the sound of your voice I will give answer; or let me put forward my cause for you to give me an answer.
23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
What is the number of my evil-doings and my sins? give me knowledge of them.
24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
Why is your face veiled from me, as if I was numbered among your haters?
25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
Will you be hard on a leaf in flight before the wind? will you make a dry stem go more quickly on its way?
26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
For you put bitter things on record against me, and send punishment on me for the sins of my early years;
27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
And you put chains on my feet, watching all my ways, and making a limit for my steps;
28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
Though a man comes to nothing like a bit of dead wood, or like a robe which has become food for the worm.
