Йов 13
1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
Se, mit Øje har skuet alt dette, mit Øre har hørt og mærket sig det;
2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
hvad I ved, ved ogsaa jeg, jeg falder ikke igennem for jer.
3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
Men til den Almægtige vil jeg tale, med Gud er jeg sindet at gaa i Rette,
4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
mens I smører paa med Løgn; usle Læger er I til Hobe.
5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
Om I dog vilde tie stille, saa kunde I regnes for vise!
6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
Hør dog mit Klagemaal, mærk mine Læbers Anklage!
7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
Forsvarer I Gud med Uret, forsvarer I ham med Svig?
8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
Vil I tage Parti for ham, vil I træde i Skranken for Gud?
9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
Gaar det godt, naar han ransager eder, kan I narre ham, som man narrer et Menneske?
10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
Revse jer vil han alvorligt, om I lader som intet og dog er partiske.
11 Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
Vil ikke hans Højhed skræmme jer og hans Rædsel falde paa eder?
12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
Eders Tankesprog bliver til Askesprog, som Skjolde af Ler eders Skjolde.
13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
Ti stille, at jeg kan tale, saa overgaa mig, hvad der vil!
14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
Jeg vil bære mit Kød i Tænderne og tage mit Liv i min Haand;
15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
se, han slaar mig ihjel, jeg har intet Haab, dog lægger jeg for ham min Færd.
16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
Det er i sig selv en Sejr for mig, thi en vanhellig vover sig ikke til ham!
17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
Hør nu ret paa mit Ord, lad mig tale for eders Ører!
18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
Se, til Rettergang er jeg rede, jeg ved, at Retten er min!
19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
Hvem kan vel trætte med mig? Da skulde jeg tie og opgive Aanden!
20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
Kun for to Ting skaane du mig, saa kryber jeg ikke i Skjul for dig:
21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
Din Haand maa du tage fra mig, din Rædsel skræmme mig ikke!
22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
Saa stævn mig, og jeg skal svare, eller jeg vil tale, og du skal svare!
23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
Hvor stor er min Skyld og Synd? Lad mig vide min Brøde og Synd!
24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
Hvi skjuler du dog dit Aasyn og regner mig for din Fjende?
25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
Vil du skræmme et henvejret Blad, forfølge et vissent Straa,
26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
at du skriver mig saa bitter en Dom og lader mig arve min Ungdoms Skyld,
27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
lægger mine Fødder i Blokken, vogter paa alle mine Veje, indkredser mine Fødders Trin!
28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
Og saa er han dog som smuldrende Trøske, som Klæder, der ædes op af Møl,
