Йов 13
1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
Očima svojim sve to ja vidjeh, ušima svojim čuh i razumjeh.
2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
Sve što vi znate znadem to i ja, ni u čemu od vas gori nisam.
3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
Zato, zborit' moram sa Svesilnim, pred Bogom svoj razlog izložiti.
4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
Jer, kovači laži vi ste pravi, i svi ste vi zaludni liječnici!
5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
Kada biste bar znali šutjeti, mudrost biste svoju pokazali!
6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
Dokaze mi ipak poslušajte, razlog mojih usana počujte.
7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
Zar zbog Boga govorite laži, zar zbog njega riječi te prijevarne?
8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
Zar biste pristrano branit' htjeli Boga, zar biste mu htjeli biti odvjetnici?
9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
Zar bi dobro bilo da vas on ispita? Zar biste ga obmanuli k'o čovjeka?
10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
Kaznom preteškom on bi vas pokarao poradi potajne vaše pristranosti.
11 Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
Zar vas veličanstvo njegovo ne plaši i zar vas od njega užas ne spopada?
12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
Razlozi su vam od pepela izreke, obrana je vaša obrana od blata.
13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
Umuknite sada! Dajte da govorim, pa neka me poslije snađe što mu drago.
14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
Zar da meso svoje sam kidam zubima? Da svojom rukom život upropašćujem?
15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
On me ubit' može: nade druge nemam već da pred njim svoje držanje opravdam.
16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
I to je već zalog mojega spasenja, jer bezbožnik preda nj ne može stupiti.
17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
Pažljivo mi riječi poslušajte, nek' vam prodre u uši besjeda.
18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
Gle: ja sam pripremio parnicu, jer u svoje sam pravo uvjeren.
19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
Tko se sa mnom hoće parničiti? - Umuknut ću potom te izdahnut'.
20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
Dvije mi molbe samo ne uskrati da se od tvog lica ne sakrivam:
21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
digni s mene tešku svoju ruku i užasom svojim ne straši me.
22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
Tada me pitaj, a ja ću odgovarat'; ili ja da pitam, ti da odgovaraš.
23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
Koliko počinih prijestupa i grijeha? Prekršaj mi moj pokaži i krivicu.
24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
Zašto lice svoje kriješ sad od mene, zašto u meni vidiš neprijatelja?
25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
Zašto strahom mučiš list vjetrom progonjen, zašto se na suhu obaraš slamčicu?
26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
O ti, koji mi gorke pišeš presude i teretiš mene grijesima mladosti,
27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
koji si mi noge u klade sapeo i koji bdiš nad svakim mojim korakom i tragove stopa mojih ispituješ!
28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
Život mi se k'o trulo drvo raspada, k'o haljina što je moljci izjedaju!
