Йов 13

1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.

١ هَذَا جَمِيعُهُ شَهِدَتْهُ عَيْنَايَ وَسَمِعَتْهُ أُذُنَايَ وَفَهِمَتْهُ،

2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

٢ وَأَنَا أَعْرِفُ مَا تَعْرِفُونَهُ أَيْضاً، إِذْ لَسْتُ أَقَلَّ مِنْكُمْ فِطْنَةً.

3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

٣ وَلَكِنِّي أُرِيدُ أَنْ أُخَاطِبَ الْقَدِيرَ، وَأَوَدُّ أَنْ أُحَاجَّ اللهَ.

4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

٤ أَمَّا أَنْتُمْ فَمُنَافِقُونَ، وَكُلُّكُمْ أَطِبَّاءُ جَهَلَةٌ.

5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

٥ لَيْتَكُمْ تَلْتَزِمُونَ الصَّمْتَ، فَيُحْسَبَ لَكُمْ ذَلِكَ حِكْمَةً.

6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

٦ أَنْصِتُوا الآنَ إِلَى حُجَّتِي وَأَصْغُوا إِلَى دَعْوَى شَفَتَيَّ

7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

٧ أَلإِرْضَاءِ اللهِ تَنْطِقُونَ بِالْكَذِبِ، وَهَلْ مِنْ أَجْلِهِ تَتَفَوَّهُونَ بِالْبُهْتَانِ؟

8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

٨ أَتُحَابُونَ اللهَ أَمْ تُدَافِعُونَ عَنْهُ؟

9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?

٩ لَوْ فَحَصَكُمْ هَلْ يَجِدُ فِيكُمْ صَلاحاً؟ أَمْ تَخْدَعُونَهُ كَمَا تَخْدَعُونَ الْبَشَرَ؟

10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

١٠ إِنَّهُ حَتْماً يُوَبِّخُكُمْ إِنْ حَابَيْتُمْ أَحَداً خُفْيَةً.

11 Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

١١ أَوَلا يُرْهِبُكُمْ جَلالُهُ وَيَطْغَى عَلَيْكُمْ رُعْبُهُ؟

12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.

١٢ أَقْوَالُكُمْ أَمْثَالُ رَمَادٍ، وَحُصُونُكُمْ حُصُونٌ مِنْ طِينٍ.

13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

١٣ اسْكُتُوا عَنِّي فَأَتَكَلَّمَ، وَلْيَحُلَّ بِي مَا يَحُلُّ!

14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

١٤ لِمَاذَا أَنْهَشُ لَحْمِي بِأَسْنَانِي وَأَضَعُ نَفْسِي فِي كَفِّي؟

15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

١٥ فَهَا هُوَ حَتْماً يَقْضِي عَلَيَّ وَلا أَمَلَ لِي. وَمَعَ ذَلِكَ فَإِنِّي أَبْسُطُ حُجَّتِي لأُزَكِّيَ طَرِيقِي أَمَامَهُ.

16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

١٦ لأَنَّ هَذَا سَبِيلُ خَلاصِي، إِذْ لَا يَمْثُلُ الْفَاجِرُ فِي حَضْرَتِهِ.

17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

١٧ أَرْهِفُوا السَّمْعَ لأَقْوَالِي، وَلْتَحْتَفِظْ مَسَامِعُكُمْ بِكَلِمَاتِي،

18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

١٨ فَهَا أَنَا قَدْ أَحْسَنْتُ إِعْدَادَ الدَّعْوَى، وَلابُدَّ أَنْ أَتَبَرَّرَ.

19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

١٩ مَنِ الَّذِي يُحَاجُّنِي؟ عِنْدَئِذٍ أَصْمُتُ وَأَمُوتُ!

20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,

٢٠ أَمْرَيْنِ أَطْلُبُ إِلَيْكَ أَنْ لَا تَفْعَلَهُمَا بِي، حَتَّى لَا أَخْتَفِيَ مِنْ حَضْرَتِكَ:

21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.

٢١ ارْفَعْ يَدَيْكَ عَنِّي وَلا تَدَعْ هَيْبَتَكَ تُفْزِعُنِي،

22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.

٢٢ ثُمَّ ادْعُ فَأُلَبِّيَ، أَوْدَعْنِي أَتَكَلَّمُ وَأَنْتَ تُجِيبُنِي.

23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

٢٣ كَمْ هِيَ آثَامِي وَخَطَايَايَ؟ أَطْلِعْنِي عَلَى ذَنْبِي وَمَعْصِيَتِي.

24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

٢٤ لِمَاذَا تَحْجُبُ وَجْهَكَ وَتُعَامِلُنِي مِثْلَ عَدُوٍّ لَكَ؟

25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

٢٥ أَتُفْزِعُ وَرَقَةً مُتَطَايِرَةً وَتُطَارِدُ قَشّاً يَابِساً؟

26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,

٢٦ فَأَنْتَ كَتَبْتَ عَلَيَّ أُمُوراً مُرَّةً، وَأَوْرَثْتَنِي آثَامَ صِبَايَ.

27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?

٢٧ أَدْخَلْتَ رِجْلَيَّ فِي الْمِقْطَرَةِ، وَرَاقَبْتَ جَمِيعَ سُبُلِي، إِذْ خَطَّطْتَ عَلامَاتٍ عَلَى بَاطِنِ قَدَمَيَّ،

28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.

٢٨ فَأَنَا كَشَجَرَةٍ نَخَرَهَا السُّوسُ وَكَثَوْبٍ أَكَلَهُ الْعُثُّ.