Йов 12
1 Тогава Иов в отговор рече:
Jòb pran lapawòl, li di:
2 Наистина само вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!
-Apa nou k'ap pale pou pèp la! Mouri nou mouri, bon konprann kaba!
3 Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?
Men, mwen menm tou, mwen gen lespri menm jan avè nou. Mwen pa pi mal pase nou. Sa nou sot di la a, tout moun konnen l'.
4 Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!
Koulye a, menm zanmi m' ap pase m' nan rizib. Y'ap ri m', mwen menm yon moun Bondye pa gen anyen pou l' repwoche, yon moun Bondye te konn reponn lè m' rele l'.
5 Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.
Se konsa, moun ki pa nan pwoblèm meprize moun ki nan lafliksyon. Yo wè yon moun k'ap tonbe, yo ba l' bourad fè l' tonbe pi vit.
6 Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва изобилие в ръцете им.
Piyajè yo byen trankil lakay yo. Moun k'ap fè Bondye fache yo ap viv alèz. Bondye yo se fòs ponyèt yo.
7 Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и те ще ти кажат;
Manyè fè ti koze ak zannimo yo, ak zwezo yo. Yo gen anpil bagay pou yo moutre nou.
8 Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.
Bèt k'ap trennen sou vant va ban nou leson, pwason nan lanmè va di nou sa yo konnen.
9 От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това?
Pa gen yonn ladan yo ki pa konnen se Bondye ki fè tout bagay ak men li.
10 В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.
Bondye gen nanm tout sa ki vivan nan men li. Wi, lavi tout moun nan men li.
11 Ухото не изпитва ли думите Както небцето вкусва ястието си?
Bèl pawòl fè plezi zòrèy menm jan bon manje gou nan bouch.
12 Мъдростта е у белокосите, казвате вие, И разумът в дългия живот.
Yo di se vye granmoun ki gen konesans, se laj ki bay bon konprann.
13 А у Бога е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.
Men, Bondye gen konesans, lèfini li gen pouvwa. Li gen bon konprann, lèfini li fè sa li vle.
14 Ето, Той събаря, и не съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.
Lè Bondye kraze yon bagay, pesonn pa ka refè l'. Lè li mete yon moun nan prizon, pesonn pa ka lage l'.
15 Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.
Lè li pa bay lapli, sèk tonbe sou latè. Lè li bay lapli, dlo fè dega toupatou.
16 У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.
Bondye gen fòs, li konn sa l'ap fè. Ni moun k'ap bay manti, ni moun k'ap pran manti, se anba ponyèt li yo ye.
17 Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.
Li fè moun k'ap bay konsèy yo pèdi tèt yo. Li fè chèf yo aji tankou moun fou.
18 Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.
Li wete tout pouvwa nan men wa yo. Li mare yon tanga nan ren yo jete yo nan prizon.
19 Закарва първенците ограбени, И поваля силните.
Li fè prèt yo mache pye atè. Li mete gwo zotobre atè!
20 Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.
Li fèmen bouch moun k'ap bay bon konsèy. Li fè granmoun yo depale.
21 Излива презрение върху князете, И ослабва силата на яките.
Li fè pase grannèg yo nan betiz. Li wete pouvwa gwo chèf yo nan men yo.
22 Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.
Li klere twou fon kote ki fè nwa a, li mete twou lanmò a aklè.
23 Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.
Li fè nasyon yo fè pwogrè, lèfini, li fè yo deperi. Li fè yon pèp pran elan, lèfini, li fè l' disparèt.
24 Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;
Li fè chèf pèp yo pèdi tèt yo, li fè yo moute desann nan dezè, san yo pa konn kote yo prale.
25 Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пиян.
Y'ap tatonnen nan fènwa, y'ap titibe tankou moun sou.
