Йов 12
1 Тогава Иов в отговор рече:
ὑπολαβὼν δὲ Ιωβ λέγει
2 Наистина само вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!
εἶτα ὑμεῖς ἐστε ἄνθρωποι ἦ μεθ’ ὑμῶν τελευτήσει σοφία
3 Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?
κἀμοὶ μὲν καρδία καθ’ ὑμᾶς ἐστιν
4 Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!
δίκαιος γὰρ ἀνὴρ καὶ ἄμεμπτος ἐγενήθη εἰς χλεύασμα
5 Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.
εἰς χρόνον γὰρ τακτὸν ἡτοίμαστο πεσεῖν ὑπὸ ἄλλους οἴκους τε αὐτοῦ ἐκπορθεῖσθαι ὑπὸ ἀνόμων
6 Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва изобилие в ръцете им.
οὐ μὴν δὲ ἀλλὰ μηδεὶς πεποιθέτω πονηρὸς ὢν ἀθῷος ἔσεσθαι ὅσοι παροργίζουσιν τὸν κύριον ὡς οὐχὶ καὶ ἔτασις αὐτῶν ἔσται
7 Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и те ще ти кажат;
ἀλλὰ δὴ ἐπερώτησον τετράποδα ἐάν σοι εἴπωσιν πετεινὰ δὲ οὐρανοῦ ἐάν σοι ἀπαγγείλωσιν
8 Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.
ἐκδιήγησαι δὲ γῇ ἐάν σοι φράσῃ καὶ ἐξηγήσονταί σοι οἱ ἰχθύες τῆς θαλάσσης
9 От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това?
τίς οὐκ ἔγνω ἐν πᾶσι τούτοις ὅτι χεὶρ κυρίου ἐποίησεν ταῦτα
10 В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.
εἰ μὴ ἐν χειρὶ αὐτοῦ ψυχὴ πάντων τῶν ζώντων καὶ πνεῦμα παντὸς ἀνθρώπου
11 Ухото не изпитва ли думите Както небцето вкусва ястието си?
οὖς μὲν γὰρ ῥήματα διακρίνει λάρυγξ δὲ σῖτα γεύεται
12 Мъдростта е у белокосите, казвате вие, И разумът в дългия живот.
ἐν πολλῷ χρόνῳ σοφία ἐν δὲ πολλῷ βίῳ ἐπιστήμη
13 А у Бога е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.
παρ’ αὐτῷ σοφία καὶ δύναμις αὐτῷ βουλὴ καὶ σύνεσις
14 Ето, Той събаря, и не съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.
ἐὰν καταβάλῃ τίς οἰκοδομήσει ἐὰν κλείσῃ κατὰ ἀνθρώπων τίς ἀνοίξει
15 Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.
ἐὰν κωλύσῃ τὸ ὥδωρ ξηρανεῖ τὴν γῆν ἐὰν δὲ ἐπαφῇ ἀπώλεσεν αὐτὴν καταστρέψας
16 У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.
παρ’ αὐτῷ κράτος καὶ ἰσχύς αὐτῷ ἐπιστήμη καὶ σύνεσις
17 Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.
διάγων βουλευτὰς αἰχμαλώτους κριτὰς δὲ γῆς ἐξέστησεν
18 Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.
καθιζάνων βασιλεῖς ἐπὶ θρόνους καὶ περιέδησεν ζώνῃ ὀσφύας αὐτῶν
19 Закарва първенците ограбени, И поваля силните.
ἐξαποστέλλων ἱερεῖς αἰχμαλώτους δυνάστας δὲ γῆς κατέστρεψεν
20 Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.
διαλλάσσων χείλη πιστῶν σύνεσιν δὲ πρεσβυτέρων ἔγνω
21 Излива презрение върху князете, И ослабва силата на яките.
ἐκχέων ἀτιμίαν ἐπ’ ἄρχοντας ταπεινοὺς δὲ ἰάσατο
22 Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.
ἀνακαλύπτων βαθέα ἐκ σκότους ἐξήγαγεν δὲ εἰς φῶς σκιὰν θανάτου
23 Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.
πλανῶν ἔθνη καὶ ἀπολλύων αὐτά καταστρωννύων ἔθνη καὶ καθοδηγῶν αὐτά
24 Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;
διαλλάσσων καρδίας ἀρχόντων γῆς ἐπλάνησεν δὲ αὐτοὺς ὁδῷ ᾗ οὐκ ᾔδεισαν
25 Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пиян.
ψηλαφήσαισαν σκότος καὶ μὴ φῶς πλανηθείησαν δὲ ὥσπερ ὁ μεθύων
