Йов 12
1 Тогава Иов в отговор рече:
Job prit la parole et dit:
2 Наистина само вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!
On dirait, en vérité, que le genre humain c’est vous, Et qu’avec vous doit mourir la sagesse.
3 Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?
J’ai tout aussi bien que vous de l’intelligence, moi, Je ne vous suis point inférieur; Et qui ne sait les choses que vous dites?
4 Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!
Je suis pour mes amis un objet de raillerie, Quand j’implore le secours de Dieu; Le juste, l’innocent, un objet de raillerie!
5 Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.
Au malheur le mépris! C’est la devise des heureux; A celui dont le pied chancelle est réservé le mépris.
6 Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва изобилие в ръцете им.
Il y a paix sous la tente des pillards, Sécurité pour ceux qui offensent Dieu, Pour quiconque se fait un dieu de sa force.
7 Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и те ще ти кажат;
Interroge les bêtes, elles t’instruiront, Les oiseaux du ciel, ils te l’apprendront;
8 Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.
Parle à la terre, elle t’instruira; Et les poissons de la mer te le raconteront.
9 От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това?
Qui ne reconnaît chez eux la preuve Que la main de l’Éternel a fait toutes choses?
10 В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.
Il tient dans sa main l’âme de tout ce qui vit, Le souffle de toute chair d’homme.
11 Ухото не изпитва ли думите Както небцето вкусва ястието си?
L’oreille ne discerne-t-elle pas les paroles, Comme le palais savoure les aliments?
12 Мъдростта е у белокосите, казвате вие, И разумът в дългия живот.
Dans les vieillards se trouve la sagesse, Et dans une longue vie l’intelligence.
13 А у Бога е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.
En Dieu résident la sagesse et la puissance. Le conseil et l’intelligence lui appartiennent.
14 Ето, Той събаря, и не съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.
Ce qu’il renverse ne sera point rebâti, Celui qu’il enferme ne sera point délivré.
15 Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.
Il retient les eaux et tout se dessèche; Il les lâche, et la terre en est dévastée.
16 У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.
Il possède la force et la prudence; Il maîtrise celui qui s’égare ou fait égarer les autres.
17 Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.
Il emmène captifs les conseillers; Il trouble la raison des juges.
18 Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.
Il délie la ceinture des rois, Il met une corde autour de leurs reins.
19 Закарва първенците ограбени, И поваля силните.
Il emmène captifs les sacrificateurs; Il fait tomber les puissants.
20 Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.
Il ôte la parole à ceux qui ont de l’assurance; Il prive de jugement les vieillards.
21 Излива презрение върху князете, И ослабва силата на яките.
Il verse le mépris sur les grands; Il relâche la ceinture des forts.
22 Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.
Il met à découvert ce qui est caché dans les ténèbres, Il produit à la lumière l’ombre de la mort.
23 Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.
Il donne de l’accroissement aux nations, et il les anéantit; Il les étend au loin, et il les ramène dans leurs limites.
24 Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;
Il enlève l’intelligence aux chefs des peuples, Il les fait errer dans les déserts sans chemin;
25 Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пиян.
Ils tâtonnent dans les ténèbres, et ne voient pas clair; Il les fait errer comme des gens ivres.
