Йов 12
1 Тогава Иов в отговор рече:
Job progovori i reče:
2 Наистина само вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!
“Uistinu, vi ste cvijet naroda, sa vama će izumrijeti mudrost.
3 Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?
Al' i ja znam k'o i vi misliti, ni u čemu od vas gori nisam: tko za stvari takve ne bi znao?
4 Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!
Prijateljima sam svojim ja na podsmijeh što zazivam Boga da mi odgovori! Na podsmijeh ja sam - pravednik neporočan!
5 Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.
Prezirat' je nesretnika - sretni misle, udariti treba onog što posrće!
6 Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва изобилие в ръцете им.
Dotle su na miru šatori pljačkaša, izazivači Boga žive bezbrižno kao da Boga u šaci svojoj drže!
7 Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и те ще ти кажат;
Ali pitaj zvijeri, i poučit će te; ptice nebeske pitaj, i razjasnit će ti.
8 Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.
Gušteri zemlje to će ti protumačit', ribe u moru ispripovjedit će ti.
9 От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това?
Od stvorenja sviju, koje ne bi znalo da je sve to Božja ruka učinila?!
10 В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.
U ruci mu leži život svakog bića i dah životvorni svakog ljudskog tijela.
11 Ухото не изпитва ли думите Както небцето вкусва ястието си?
Zar uhom mi ne sudimo besjedu k'o što kušamo nepcem okus jela?
12 Мъдростта е у белокосите, казвате вие, И разумът в дългия живот.
Sjedine mudrost donose čovjeku, a s vijekom dugim umnost mu dolazi.
13 А у Бога е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.
Ali u Njemu mudrost je i snaga, u Njemu savjet je i sva razumnost.
14 Ето, Той събаря, и не съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.
Što razgradi, sagradit neće nitko, kog zatvori, nitko ne oslobađa.
15 Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.
Ustavi li vodu, suša nastaje; pusti li je, svu zemlju ispremetne.
16 У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.
Jer u njemu je snaga i sva mudrost, njegov je prevareni i varalica.
17 Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.
On savjetnike lišava razbora, suce pametne udara bezumljem.
18 Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.
On otpasuje pojas kraljevima i užetom im vezuje bokove.
19 Закарва първенците ограбени, И поваля силните.
On bosonoge tjera svećenike i mogućnike sa vlasti obara.
20 Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.
On diže riječ iz usta rječitima i starcima pravo rasuđivanje.
21 Излива презрение върху князете, И ослабва силата на яките.
On sasiplje prezir po plemićima i junacima bedra raspasuje.
22 Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.
On dubinama razotkriva tmine i sjenu smrtnu na svjetlo izvodi.
23 Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.
On diže narod pa ga uništava, umnoži ga a potom iskorijeni.
24 Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;
On zaluđuje vladare naroda te po bespuću lutaju pustinjskom
25 Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пиян.
i pipaju u tmini bez svjetlosti glavinjajući poput pijanaca.
