< Йов 11 >
1 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
Pea naʻe toki tali ʻe Sofaa mei Neama, ʻo ne pehē,
2 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
“ʻIkai ʻoku totonu ke tali ʻae ngaahi lea lahi ni? Pea ʻe fakatonuhiaʻi koe ʻae tangata faʻa lau?
3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
ʻE fakalongoʻi ʻae kakai ʻe hoʻo ngaahi loi? Pea ʻi hoʻo manuki, ʻe ʻikai fakamā koe ʻe ha taha?
4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
He kuo ke pehē, ‘Ko ʻeku akonaki ʻoku totonu pē, pea ʻoku ou maʻa ʻi ho ʻao.’
5 Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
Kae taumaiā ke folofola mai ʻae ʻOtua, ʻo ne faʻai hono fofonga kiate koe;
6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
Pea ne fakahā kiate koe ʻae ngaahi meʻa lilo ʻoe poto, he ʻoku lahi hake ʻaupito ia ʻi he meʻa ʻoku hā mai! Ko ia ke ke ʻilo, ʻoku siʻi ʻae totongi ʻoku ʻeke ʻe he ʻOtua ʻi he meʻa ʻoku taau mo hoʻo angahia.
7 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
“He te ke ʻilo ʻae ʻOtua ʻi he faʻa ʻeke? He te ke faʻa kumi ke ʻilo haohaoa ʻae Māfimafi?
8 Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol )
ʻOku māʻolunga ia ʻo hangē ko e langi; ko e hā ʻaʻau te ke fai? ʻOku māʻulalo hifo ʻi heli; te ke faʻa ʻilo ʻae hā? (Sheol )
9 Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
Ko hono fuofua ʻoku lōloa lahi ʻi he māmani, pea lau lahi ia ʻi he tahi.
10 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
Kapau ʻe tuʻusi ʻe ia, pe tāpuni ke maʻu, pe tānaki fakataha, ʻe taʻofi ia ʻe hai?
11 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
He ʻoku ne ʻiloʻi ʻae kakai vale: ʻoku ne vakai foki ki he fai kovi; pea ʻe ʻikai te ne tokangaʻi?
12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
He ʻoku fie poto ʻae tangata vale, neongo ʻoku fanauʻi ʻae tangata ʻo hangē ko e ʻuhiki ʻoe ʻasi kai vao.
13 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
“Kapau te ke teu ho loto, pea mafao atu ho nima kiate ia;
14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
Kapau ʻoku ʻi ho nima ʻae angahala, siʻaki ia ke mamaʻo, pea ʻoua naʻa nofo ʻae kovi ʻi ho ngaahi fale.
15 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
He ko ia te ke toki hanga hake ai ho mata ʻo taʻehanoʻila; ʻio, te ke tuʻumaʻu, ʻo ʻikai manavahē:
16 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
He te ke fakangaloʻi hoʻo mamahi, ʻo manatuʻi ia ʻo hangē ko e ngaahi vai kuo tafe atu:
17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
Pea ʻe ʻāsinisini lahi hoʻo motuʻa ʻi he hoʻatāmālie ʻoe ʻaho; te ke ulo atu, te ke tatau mo e pongipongi.
18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
Pea te ke fiemālie koe, he ʻoku ai ʻae ʻamanaki lelei; ʻio, te ke keli, ʻo mālōlō fiemālie pe.
19 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
Pea te ke tokoto foki, pea ʻe ʻikai fakamanavahēʻi koe ʻe ha taha; ʻio, ʻe kumi meʻa meiate koe ʻe he tokolahi.
20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
Ka ʻe vaivai ʻae mata ʻoe angahala, pea ʻe ʻikai te nau hao, pea ko e ifi ʻoe mānava ʻa ʻenau ʻamanaki.”