Йов 11
1 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
Отвещав же Софар Минейский, рече:
2 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
глаголяй много, и противоуслышит: или многоречив мнится быти праведен? Благословен рожденный от жены малолетен.
3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
Не мног во словесех буди: несть бо противовещаяй ти.
4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
Не глаголи бо, яко чист есмь делы и безпорочен пред Ним:
5 Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
но како Господь возглаголет к тебе и отверзет устне Свои с тобою?
6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
Потом возвестит ти силу премудрости, яко сугуб будет в сих, яже противу тебе: и тогда уразумееши, яко достойная тебе сбышася от Господа, имиже согрешил еси,
7 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
или след Господень обрящеши? Или в последняя достигл еси, яже сотвори Вседержитель?
8 Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
Высоко небо, и что сотвориши? Глубочае же сущих во аде что веси? (Sheol h7585)
9 Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
Не должае ли меры земныя, или широты морския?
10 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
Аще же превратит вся, кто речет Ему: что сотворил еси?
11 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
Той бо весть дела беззаконных: видев же нелепая, не презрит.
12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
Человек же инако обилует словесы: земный же рожденный от жены равен ослу пустынному.
13 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
Аще бо ты чисто положил еси сердце твое, воздеваеши же руце твои к Нему,
14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
аще беззаконно что есть в руку твоею, далече сотвори е от тебе, неправда же в жилищи твоем да не вселится:
15 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
тако бо ти возсияет лице, якоже вода чиста: совлечешися же скверны, и не убоишися,
16 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
и труда забудеши, якоже волны мимошедшия, и не устрашишися.
17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
Молитва же твоя, аки денница, и паче полудне возсияет ти жизнь:
18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
уповая же будеши, яко будет ти надежда: от туги же и попечения явится ти мир:
19 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
упокоишися бо, и не будет боряй тя: пременяющиися же мнози имут просити тя,
20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
спасение же оставит их: надежда бо их пагуба, очи же нечестивых истают.
