Йов 11
1 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
Då tok Sofar frå Na’ama til ords og sagde:
2 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
«Skal slik ei svalling ei få svar? Skal slik ein storpratar få rett?
3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
Skal menner for din ordflaum tegja? Skal du få spotta utan skjemsla?
4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
Du segjer: «Rein er læra mi, eg skuldfri er i dine augo.»
5 Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
Men dersom berre Gud vil tala og opna munnen sin mot deg,
6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
og syna deg sin løynde visdom, kor han eig vit i dobbelt mål! Då skulde du nok skyna at Gud gjev deg noko til av syndi.
7 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
Skal tru Guds tankedjup du kjenner? Hev du nått fram til Allvalds grensa?
8 Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
Høgar’ enn himmelen - kva gjer du? Djupar’ enn helheimen - kva veit du? (Sheol h7585)
9 Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
Lenger enn jordi strekkjer seg og breidare enn havet sjølv.
10 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
Når han skrid fram og legg i lekkjor, stemnar til doms, kven stoggar honom?
11 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
Han kjenner deim som talar lygn; han ser den falske utan leiting.
12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
Det tome hovud fær forstand, og asenfolen vert til mann.
13 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
Men vil du bu ditt hjarta rett og henderne mot honom breida
14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
og halda svik frå handa di og urett burte frå ditt tjeld,
15 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
då kann du lyt’laust hovud lyfta, då stend du fast og ræddast ikkje;
16 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
då kann du gløyma all di møda, liksom ei elv som framum rann.
17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
Klårar’ enn dagen stend ditt liv, og myrkret vert til morgongråe;
18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
då er du trygg, då hev du von, du ottelaus til kvile gjeng.
19 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
Du ligg, og ingen upp deg skræmer, og mange vil deg gjerne tekkjast.
20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
Men augo veiknar på dei vonde; dei hev’kje nokor tilflugt meir, men ventar på å anda ut.»
