Йов 11
1 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
Respondens autem Sophar Naamathites, dixit:
2 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
Numquid qui multa loquitur, non et audiet? aut vir verbosus iustificabitur?
3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
Tibi soli tacebunt homines? et cum ceteros irriseris, a nullo confutaberis?
4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
Dixisti enim: Purus est sermo meus, et mundus sum in conspectu tuo.
5 Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
Atque utinam Deus loqueretur tecum, et aperiret labia sua tibi,
6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
Ut ostenderet tibi secreta sapientiae, et quod multiplex esset lex eius, et intelligeres quod multo minora exigaris ab eo, quam meretur iniquitas tua.
7 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
Forsitan vestigia Dei comprehendes, et usque ad perfectum Omnipotentem reperies?
8 Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
Excelsior caelo est, et quid facies? profundior inferno, et unde cognosces? (Sheol h7585)
9 Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
Longior terra mensura eius, et latior mari.
10 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
Si subverterit omnia, vel in unum coarctaverit, quis contradicet ei?
11 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
Ipse enim novit hominum vanitatem, et videns iniquitatem, nonne considerat?
12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
Vir vanus in superbiam erigitur, et tamquam pullum onagri se liberum natum putat.
13 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
Tu autem firmasti cor tuum, et expandisti ad eum manus tuas.
14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
Si iniquitatem, quae est in manu tua, abstuleris a te, et non manserit in tabernaculo tuo iniustitia:
15 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
Tunc levare poteris faciem tuam absque macula, et eris stabilis, et non timebis.
16 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
Miseriae quoque oblivisceris, et quasi aquarum quae praeterierunt recordaberis.
17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
Et quasi meridianus fulgor consurget tibi ad vesperam: et cum te consumptum putaveris, orieris ut lucifer.
18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
Et habebis fiduciam, proposita tibi spe, et defossus securus dormies.
19 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
Requiesces, et non erit qui te exterreat: et deprecabuntur faciem tuam plurimi.
20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
Oculi autem impiorum deficient, et effugium peribit ab eis, et spes illorum abominatio animae.
