Йов 11
1 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
And Zophar the Naamathite answers and says:
2 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
“Is a multitude of words not answered? And is a man of lips justified?
3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
Your boastings make men keep silent, You scorn, and none is causing blushing!
4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
And you say, My discourse [is] pure, And I have been clean in Your eyes.
5 Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
And yet, O that God had spoken! And opens His lips with you.
6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
And declares to you secrets of wisdom, for counsel has foldings. And know that God forgets of your iniquity for you.
7 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
Do you find out God by searching? To perfection find out the Mighty One?
8 Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
Heights of the heavens—what [can] you do? Deeper than Sheol—what [can] you know? (Sheol h7585)
9 Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
Its measure [is] longer than earth, and broader than the sea.
10 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
If He passes on, and shuts up, and assembles, Who then reverses it?
11 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
For He has known men of vanity, And He sees iniquity, And one does not consider [it]!
12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
And empty man is bold, And man is born [as] the colt of a wild donkey.
13 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
If you have prepared your heart, And have spread out your hands to Him,
14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
If iniquity [is] in your hand, put it far off, And do not let perverseness dwell in your tents.
15 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
For then you lift up your face from blemish, And you have been firm, and do not fear.
16 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
For you forget misery, As waters passed away you remember.
17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
And age rises above the noon, You fly—you are as the morning.
18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
And you have trusted because there is hope, And searched—in confidence you lie down,
19 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
And you have rested, And none is causing trembling, And many have begged [at] your face;
20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
And the eyes of the wicked are consumed, And refuge has perished from them, And their hope [is] a breathing out of soul!”
