Йов 11
1 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
And Zophar the Naamathite answered and said,
2 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
Should not the multitude of words be answered? and should a man of much talk be justified?
3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
Should thy fictions make men hold their peace? and shouldest thou mock, and no one make [thee] ashamed?
4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
For thou sayest, My doctrine is pure, and I am clean in thine eyes.
5 Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
But oh that God would speak, and open his lips against thee;
6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
And that he would shew thee the secrets of wisdom, how that they are the double of what is realised; and know that God passeth by [much] of thine iniquity!
7 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
Canst thou by searching find out God? canst thou find out the Almighty to perfection?
8 Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
[It is as] the heights of heaven; what wilt thou do? deeper than Sheol; what canst thou know? (Sheol h7585)
9 Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
The measure thereof is longer than the earth, and broader than the sea.
10 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
If he pass by, and shut up, and call to judgment, who can hinder him?
11 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
For he knoweth vain men, and seeth wickedness when [man] doth not consider it;
12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
Yet a senseless man will make bold, though man be born [like] the foal of a wild ass.
13 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
If thou prepare thy heart and stretch out thy hands toward him,
14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
If thou put far away the iniquity which is in thy hand, and let not wrong dwell in thy tents;
15 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
Surely then shalt thou lift up thy face without spot, and thou shalt be stedfast and shalt not fear:
16 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
For thou shalt forget misery; as waters that are passed away shalt thou remember it;
17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
And life shall arise brighter than noonday; though thou be enshrouded in darkness, thou shalt be as the morning,
18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
And thou shalt have confidence, because there shall be hope; and having searched about [thee], thou shalt take rest in safety.
19 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
Yea, thou shalt lie down, and none shall make thee afraid; and many shall seek thy favour.
20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
But the eyes of the wicked shall fail, and [all] refuge shall vanish from them, and their hope [shall be] the breathing out of life.
