Йов 11
1 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
But Zophar the Naamathite, responding, said:
2 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
Will he who speaks much, not also listen? Or will a talkative man be justified?
3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
Will men be silent only for you? And when you have mocked others, will no one refute you?
4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
For you said: “My word is pure, and I am clean in your sight.”
5 Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
Yet I wish that God would speak with you, and would open his lips to you,
6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
so that he might reveal to you the secrets of wisdom, and how intricate his law is, and that you would understand how much less he requires of you than your iniquity deserves.
7 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
By chance, will you comprehend the footsteps of God and reach all the way to the perfection of the Almighty?
8 Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
He is higher than heaven, and what will you do? He is deeper than hell, but how will you know? (Sheol h7585)
9 Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
His measure is longer than the earth and wider than the sea.
10 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
If he overturns all things, or packs them together, who will contradict him?
11 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
For he knows the vanity of men, and when he sees iniquity, does he not evaluate it?
12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
A vain man is lifted up in arrogance, and he thinks that he is born free like a wild ass’s colt.
13 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
But you have fortified your heart and extended your hands to him.
14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
If you would send away from you the iniquity that is in your hand, and not let injustice remain in your tabernacle,
15 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
then you would be able to lift up your face without blemish, and you would be steadfast and unafraid.
16 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
Misery, likewise, you would forget, or would remember only like waters that have passed by.
17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
And brightness, like that of midday, will rise upon you until evening, and when you would think yourself consumed, you will rise up like the morning star.
18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
And, when hope has been set before you, you will have faith, and, when buried, you will sleep secure.
19 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
You will rest, and there will be nothing to make you afraid, and many will make requests before your face.
20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
But the eyes of the impious will fade away, and the path to escape will perish before them, for the abomination of the soul is their hope.
