Йов 11
1 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
Sofar iz Naama progovori tad i reče:
2 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
“Zar na riječi mnoge da se ne odvrati? Zar će se brbljavac još i opravdati?
3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
Zar će tvoje trice ušutkati ljude, zar će ruganje ostat' neizrugano?
4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
Rekao si: 'Nauk moj je neporočan, u očima tvojim čist sam i bez ljage.'
5 Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
Ali kada bi Bog htio progovorit' i otvorit usta da ti odgovori
6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
kada bi ti tajne mudrosti otkrio koje um nijedan ne može doumit', znao bi da ti za grijehe račun ište.
7 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
Možeš li dubine Božje proniknuti, dokučiti savršenstvo Svesilnoga?
8 Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
Od neba je više: što još da učiniš? Od Šeola dublje: što još da mudruješ? (Sheol h7585)
9 Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
Duže je od zemlje - šire je od mora!
10 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
Ako se povuče, ako te pograbi, ako na sud preda, tko će mu braniti?
11 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
Jer on u čovjeku prozire prijevaru, vidi opačinu ako i ne gleda.
12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
Čovjek se bezuman obraća k pameti i divlji magarac uzdi se pokori.
13 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
Ako li srce svoje ti uspraviš i ruke svoje pružiš prema njemu,
14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
ako li zloću iz ruku odbaciš i u šatoru svom ne daš zlu stana,
15 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
čisto ćeš čelo moći tad podići, čvrst ćeš biti i bojati se nećeš.
16 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
Svojih se kušnja nećeš sjećat' više kao ni vode koja je protekla.
17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
Jasnije će tvoj život sjat' no podne, tmina će se obratit' u svanuće.
18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
U uzdanju svom živjet ćeš sigurno i zaštićen počivat ćeš u miru.
19 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
Kad legneš, nitko te buniti neće; mnogi će tvoju tražiti naklonost.
20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
A zlikovcima ugasnut će oči, neće im više biti utočišta: izdahnut', bit će jedina im nada.”
