< Йов 11 >

1 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
Naamathi Zophar loh a doo tih,
2 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
“Ol cungkuem te a doo moenih a? Hlang he a hmuilai ngawn tah tang dae ta.
3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
Na olsai te hlang loh ngam vetih na tamdaeng vaengah a hmaithae mahpawt nim?
4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
Te vaengah, “Ka rhingtuknah he cil tih na mikhmuh ah a caih la ka om,” na ti.
5 Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
Nang taengah aka thui la Pathen loh unim dawk a paek tih a hmuilai ong koinih.
6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
Lungming cueihnah he rhaepnit a lo dongah cueihnah olhuep te nang taengah a thui pawn ko. Namah kathaesainah lamloh Pathen loh nang n'hnilh te ming.
7 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
Pathen kah khenah na hmuh tih Tlungthang kah a khuetnah hil na hmuh a?
8 Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
Vaan la a sang te metlam na saii eh? Saelkhui lakah a dung te metlam na ming eh? (Sheol h7585)
9 Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
A himbaidok loh diklai lakah a puet tih tuitunli lakah dangka ngai.
10 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
A hil tih a tlaeng tih a tingtun sak phoeiah tah ulong anih a mael sak.
11 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
Amah loh a poeyoek hlang rhoek khaw a ming ngawn dae boethae a hmuh vaengah yakming pawh.
12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
Tedae tuihong hlang loh hloih koinih kohong marhang neh laak te hlang la a sak khaming.
13 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
Na lungbuei na cikngae tih a taengla na kut na phuel koinih,
14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
Na kut dongkah boethae te na lakhla tak tih na dap ah dumlai na khueh pawt atah,
15 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
A lolhmaih kolla na maelhmai na ludoeng van bitni. Na om vaengah khaw tluektluek na long vetih na rhih om mahpawh.
16 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
Nang ham tah thakthaenah te na hnilh vetih tui aka long voelh bangla na poek bitni.
17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
Na khosak khaw khothun lakah sae vetih, a hmuep khaw mincang bangla om ni.
18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
Ngaiuepnah a om dongah na pangtung vetih ngaikhuek la na too phoeiah na yalh bitni.
19 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
Na kol vaengah na lakueng neh na maelhmai muep thae voel mahpawh.
20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
Tedae halang kah mik tah kha vetih thuhaelnah khaw amih lamloh bing ni, a ngaiuepnah khaw hinglu polpainah la om ni,” a ti nah.

< Йов 11 >