Йов 10

1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,

22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.