Йов 10

1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

Додијао је души мојој живот мој; пустићу од себе тужњаву своју, говорићу у јаду душе своје.

2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

Рећи ћу Богу: Немој ме осудити; кажи ми зашто се преш са мном.

3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

Је ли Ти мило да чиниш силу, да одбацујеш дело руку својих и савет безбожнички обасјаваш?

4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

Јесу ли у Тебе очи телесне? Видиш ли као што види човек?

5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

Јесу ли дани твоји као дани човечији, и године твоје као век људски,

6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

Те истражујеш моје безакоње и за грех мој разбираш?

7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

Ти знаш да нисам крив, и нема никога ко би избавио из Твоје руке.

8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

Твоје су ме руке створиле и начиниле, и Ти ме одсвуда потиреш.

9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

Опомени се да си ме као од кала начинио, и опет ћеш ме у прах обратити.

10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

Ниси ли ме као млеко слио и као сир усирио ме?

11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

Навукао си на ме кожу и месо, и костима и жилама сплео си ме.

12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

Животом и милошћу даривао си ме; и старање Твоје чувало је дух мој.

13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

И сакрио си то у срцу свом; али знам да је у Тебе.

14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

Ако сам згрешио, опазио си ме, и ниси ме опростио безакоња мог.

15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

Ако сам скривио, тешко мени! Ако ли сам прав, не могу подигнути главе, пун срамоте и видећи муку своју.

16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

И ако се подигне, гониш ме као лав, и опет чиниш чудеса на мени.

17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

Понављаш сведочанства своја против мене, и умножаваш гнев свој на ме; војске једне за другом излазе на ме.

18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

Зашто си ме извадио из утробе? О да умрех! Да ме ни око не виде!

19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

Био бих као да никада нисам био; из утробе у гроб био бих однесен.

20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

Није ли мало дана мојих? Престани дакле и окани ме се да се мало опоравим,

21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,

Пре него отидем одакле се нећу вратити, у земљу тамну и у сен смртни,

22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.

У земљу тамну као мрак и у сен смртни, где нема промене и где је видело као тама.