Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
Dodijao je duši mojoj život moj; pustiæu od sebe tužnjavu svoju, govoriæu u jadu duše svoje.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Reæi æu Bogu: nemoj me osuditi; kaži mi zašto se preš sa mnom.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Je li ti milo da èiniš silu, da odbacuješ djelo ruku svojih i savjet bezbožnièki obasjavaš?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Jesu li u tebe oèi tjelesne? vidiš li kao što vidi èovjek?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Jesu li dani tvoji kao dani èovjeèji, i godine tvoje kao vijek ljudski,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
Te istražuješ moje bezakonje i za grijeh moj razbiraš?
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
Ti znaš da nijesam kriv, i nema nikoga ko bi izbavio iz tvoje ruke.
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Tvoje su me ruke stvorile i naèinile, i ti me otsvuda potireš.
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Opomeni se da si me kao od kala naèinio, i opet æeš me u prah obratiti.
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Nijesi li me kao mlijeko slio i kao sir usirio me?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Navukao si na me kožu i meso, i kostima i žilama spleo si me.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Životom i milošæu darivao si me; i staranje tvoje èuvalo je duh moj.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
I sakrio si to u srcu svojem; ali znam da je u tebe.
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
Ako sam zgriješio, opazio si me, i nijesi me oprostio bezakonja mojega.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
Ako sam skrivio, teško meni! ako li sam prav, ne mogu podignuti glave, pun sramote i videæi muku svoju.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
I ako se podigne, goniš me kao lav, i opet èiniš èudesa na meni.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Ponavljaš svjedoèanstva svoja protiv mene, i umnožavaš gnjev svoj na me; vojske jedna za drugom izlaze na me.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Zašto si me izvadio iz utrobe? o da umrijeh! da me ni oko ne vidje!
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
Bio bih kao da nigda nijesam bio; iz utrobe u grob bio bih odnesen.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Nije li malo dana mojih? prestani dakle i okani me se da se malo oporavim,
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
Prije nego otidem odakle se neæu vratiti, u zemlju tamnu i u sjen smrtni,
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
U zemlju tamnu kao mrak i u sjen smrtni, gdje nema promjene i gdje je vidjelo kao tama.
