Йов 10

1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

Опротивела душе моей жизнь моя; предамся печали моей; буду говорить в горести души моей.

2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

Скажу Богу: не обвиняй меня; объяви мне, за что Ты со мною борешься?

3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

Хорошо ли для Тебя, что Ты угнетаешь, что презираешь дело рук Твоих, а на совет нечестивых посылаешь свет?

4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

Разве у Тебя плотские очи, и Ты смотришь, как смотрит человек?

5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

Разве дни Твои, как дни человека, или лета Твои, как дни мужа,

6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

что Ты ищешь порока во мне и допытываешься греха во мне,

7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

хотя знаешь, что я не беззаконник, и что некому избавить меня от руки Твоей?

8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

Твои руки трудились надо мною и образовали всего меня кругом, - и Ты губишь меня?

9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

Вспомни, что Ты, как глину, обделал меня, и в прах обращаешь меня?

10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

Не Ты ли вылил меня, как молоко, и, как творог, сгустил меня,

11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

кожею и плотью одел меня, костями и жилами скрепил меня,

12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

жизнь и милость даровал мне, и попечение Твое хранило дух мой?

13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

Но и то скрывал Ты в сердце Своем, - знаю, что это было у Тебя,

14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

что если я согрешу, Ты заметишь и не оставишь греха моего без наказания.

15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

Если я виновен, горе мне! если и прав, то не осмелюсь поднять головы моей. Я пресыщен унижением; взгляни на бедствие мое:

16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

оно увеличивается. Ты гонишься за мною, как лев, и снова нападаешь на меня и чудным являешься во мне.

17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

Выводишь новых свидетелей Твоих против меня; усиливаешь гнев Твой на меня; и беды, одни за другими, ополчаются против меня.

18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

И зачем Ты вывел меня из чрева? пусть бы я умер, когда еще ничей глаз не видел меня;

19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

пусть бы я, как небывший, из чрева перенесен был во гроб!

20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

Не малы ли дни мои? Оставь, отступи от меня, чтобы я немного ободрился,

21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,

прежде нежели отойду, - и уже не возвращусь, - в страну тьмы и тени смертной,

22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.

в страну мрака, каков есть мрак тени смертной, где нет устройства, где темно, как самая тьма.