Йов 10

1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

М-ам дезгустат де вяцэ! Вой да друм слобод плынӂерий меле, вой ворби ын амэрэчуня суфлетулуй меу.

2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

Еу зик луй Думнезеу: ‘Ну мэ осынди! Аратэ-мь пентру че Те черць ку мине!

3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

Ыць плаче сэ кинуешть, сэ диспрецуешть фэптура мынилор Тале, ын тимп че фачь сэ-Ць стрэлучяскэ бунэвоинца песте сфатул челор рэй?

4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

Оаре ай окь де карне, сау везь кум веде ун ом?

5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

Зилеле Тале сунт ка зилеле омулуй ши аний Тэй ка аний луй,

6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

ка сэ черчетезь фэрэделеӂя мя ши сэ кауць пэкатул меу,

7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

кынд штий бине кэ ну сунт виноват ши кэ нимень ну мэ поате скэпа дин мына Та?

8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

Мыниле Тале м-ау фэкут ши м-ау зидит, еле м-ау ынтокмит ын ынтреӂиме… Ши Ту сэ мэ нимичешть!

9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

Аду-Ць аминте кэ Ту м-ай лукрат ка лутул! Ши врей дин ноу сэ мэ префачь ын цэрынэ?

10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

Ну м-ай мулс ка лаптеле? Ну м-ай ынкегат ка брынза?

11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

М-ай ымбрэкат ку пеле ши карне, м-ай цесут ку оасе ши вине;

12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

мь-ай дат бунэвоинца Та ши вяца, м-ай пэстрат ку суфларя прин ынгрижириле ши паза Та.

13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

Ятэ тотушь че аскундяй ын инима Та, ятэ, штиу акум че авяй де гынд:

14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

ка, дакэ пэкэтуеск, сэ мэ пындешть ши сэ ну-мь ерць фэрэделеӂя.

15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

Дакэ сунт виноват, вай де мине! Дакэ сунт невиноват, ну ындрэзнеск сэ-мь ридик капул, сэтул де рушине ши куфундат ын тикэлошия мя.

16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

Ши дакэ ындрэзнеск сэ-л ридик, мэ урмэрешть ка ун леу, мэ ловешть ку лукрурь де мират,

17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

Ымь пуй ынаинте ной марторь ымпотривэ, Ыць креште мыния ымпотрива мя ши мэ нэпэдешть ку о дроае де ненорочирь.

18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

Пентру че м-ай скос дин пынтечеле мамей меле? О, де аш фи мурит, ши окюл сэ ну мэ фи вэзут!

19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

Аш фи ка ши кум н-аш фи фост, ши дин пынтечеле мамей меле аш фи трекут ын мормынт!

20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

Ну сунт зилеле меле дестул де пуцине? Сэ мэ ласе дар, сэ плече де ла мине ши сэ рэсуфлу пуцин

21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,

ынаинте де а мэ дуче, ка сэ ну мэ май ынторк,

22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.

ын цара ынтунерикулуй ши а умбрей морций, ын цара негурий адынчь, унде домнеск умбра морций ши неорындуяла ши унде лумина есте ка ынтунерикул!’”