Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
A minha alma tem tedio á minha vida: darei livre curso á minha queixa, fallarei na amargura da minha alma.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Direi a Deus: Não me condemnes: faze-me saber porque contendes comigo.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Parece-te bem que me opprimas? que rejeites o trabalho das tuas mãos? e resplandeças sobre o conselho dos impios?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Tens tu porventura olhos de carne? vês tu como vê o homem?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
São os teus dias como os dias do homem? Ou são os teus annos como os annos de um homem,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
Para te informares da minha iniquidade, e averiguares o meu peccado?
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
Bem sabes tu que eu não sou impio: todavia ninguem ha que me livre da tua mão.
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
As tuas mãos me fizeram e me formaram todo em roda; comtudo me consomes.
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Peço-te que te lembres de que como barro me formaste e me farás tornar em pó.
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Porventura não me vasaste como leite, e como queijo me não coalhaste?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
De pelle e carne me vestiste, e com ossos e nervos me ligaste.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Vida e beneficencia me fizeste: e o teu cuidado guardou o meu espirito.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
Porém estas coisas as occultaste no teu coração: bem sei eu que isto esteve comtigo.
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
Se eu peccar, tu me observas; e da minha iniquidade não me escusarás.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
Se fôr impio, ai de mim! e se fôr justo, não levantarei a minha cabeça: farto estou de affronta; e olho para a minha miseria.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
Porque se vae crescendo; tu me caças como a um leão feroz: tornas-te, e fazes maravilhas contra mim.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Tu renovas contra mim as tuas testemunhas, e multiplicas contra mim a tua ira; revezes e combate estão comigo.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Por quepois me tiraste da madre? Ah se então dera o espirito, e olhos nenhuns me vissem!
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
Que tivera sido como se nunca fôra: e desde o ventre fôra levado á sepultura!
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Porventura não são poucos os meus dias? cessa pois, e deixa-me, para que por um pouco eu tome alento;
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
Antes que vá e d'onde nunca torne, á terra da escuridão e da sombra da morte;
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
Terra escurissima, como a mesma escuridão, terra da sombra, da morte e sem ordem alguma e onde a luz é como a escuridão.
