Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
“Ani jireenya koo akka malee jibbeera; kanaafuu caalchisee nan guunguma; hadhaaʼummaa lubbuu kootiinis nan dubbadha.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Waaqaanis akkana nan jedha: Ati maaliin akka na himattu natti himi malee natti hin murin.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Hojii jalʼootaa gammachuudhaan fudhattee ana immoo yommuu cunqursitu, hojii harka keetiis yommuu tuffattu sitti tolaa?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Ati ija foonii qabdaa? Akka namni ilaaluttis ni ilaaltaa?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Barri kee akka bara namaatii? Yookaan waggoonni kee akka waggoota namaatii?
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
Yoos ati maaliif balleessaa koo barbaaddee cubbuu koo qoratta?
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
Taʼus ati akka ani yakka hin qabnee fi akka namni harka keetii na baasu tokko iyyuu hin jirre ni beekta.
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
“Harki kee tolchee na uume. Ati amma deebitee na balleessitaa?
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Akka supheetti na tolchuu kee yaadadhu. Ati amma gara biyyootti na deebiftaa?
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Ati akka aannanii na hin dhangalaafnee? Akka baaduus na hin itichinee?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Ati gogaa fi foon natti uffifte; lafee fi ribuudhaanis walitti hodhitee na tolchite.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Ati jireenya naa kennitee gaarummaa natti argisiifte; kunuunsi kees hafuura koo naa eege.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
“Ati garuu waan kana hunda garaatti qabatte; anis akka wanni kun yaada kee keessa jiru nan beeka.
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
Ati yoo ani cubbuu hojjedhe na argita; balleessaa koos utuu hin adabin bira hin dabartu.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
Yoo ani yakka hojjedhe, anaaf wayyoo! Ani yoo nama balleessaa hin qabne taʼe illee, mataa koo ol qabachuu hin dandaʼu; ani salphina uffadhee dhiphina keessa seeneeraatii.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
Yoo ani mataa ol qabadhe ati akka leenca waa adamsuu na adamsita; humna kee sodaachisaa sanas ammumaa amma natti argisiifta.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Ati dhuga baatota haaraa natti fiddee dheekkamsa kee natti dabalta; loltuus natti fidda.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
“Egaa ati maaliif gadameessa keessaa na baafte? Utuu iji tokko iyyuu na hin argin utuun duʼee.
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
Ani utuun dhalachuu baadhee yookaan utuun akkuman dhaladheen awwaalamee jiraadhee!
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Barri koo gabaabaan dhumaa jira mitii? Akka ani yeroo xinnoof gammaduuf narraa deebiʼi;
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
utuu ani lafa dhaqanii hin deebine, biyya dimimmisaa fi dukkana limixii hin dhaqin dura,
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
gara biyya dimimmisaaʼaa akka dukkanaa, biyya gaaddidduu duʼaatiin guutame, kan ifni iyyuu akkuma dukkanaa taʼee hin dhaqin, narraa deebiʼi.”
