Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
Mi sjæl er leid av livet mitt, eg gjev mi klaga lause taumar, vil tala i min såre hugverk.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Til Gud eg segjer: «Døm meg ikkje; seg kvifor du imot meg strider!
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Finn du det godt å gjera vald, og øyda upp ditt eige verk, men lysa yver gudlaust råd?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Er auga ditt av kjøt og blod? Ser du som menneskje plar sjå?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Er dine dagar mennesk-dagar? Er dine år lik mannsens år?
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
Med di mitt brot du leitar upp, og granskar etter syndi mi,
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
endå du veit eg er uskuldig, og ingen bergar or di hand.
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Di hand hev skapt og dana meg fullt ut, og no vil du meg tyna?
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Hugs på, du forma meg som leir; no gjer du atter meg til mold!
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Som mjølk du let meg renna ut og let meg stivna liksom ost;
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Du klædde meg med hud og kjøt, fleitta bein og senar saman.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Du gav meg både liv og miskunn, og verna um mitt andedrag.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
Men dette du i hjarta gøymde, eg veit det var i din tanke;
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
Du vakta på meg um eg synda; du gav meg ikkje til mitt brot;
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
um eg var skuldig, usæl eg! Um skuldfri, tord’ eg ei meg briska, av skjemsla mett, med naud for augom;
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
For då du jaga meg som løva og let meg atter under sjå,
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
du førde nye vitne mot meg og harmast endå meir på meg og sende mot meg her på her.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Kvi drog du meg or morsliv fram? Kvi fekk eg ikkje usedd døy,
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
lik ein som aldri til hev vore, og vart i grav frå morsliv lagt?
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Er ikkje mine dagar få? Haldt upp! Slepp meg, so eg litt glad kann verta,
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
fyrr eg gjeng burt, og kjem’kje att, til myrkre land med daudeskugge,
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
eit land so myrkt som svarte natti, med daudeskugge og vanskipnad, der dagsljoset er som myrke natt!»»
