Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
Min sjel er lei av mitt liv, jeg vil la min klage ha fritt løp, jeg vil tale i min sjels bitre smerte.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Jeg vil si til Gud: Fordøm mig ikke, la mig vite hvorfor du strider mot mig!
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Tykkes det dig godt at du undertrykker, at du forkaster det dine hender med omhu har dannet, og lar ditt lys skinne over ugudeliges råd?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Har du menneskeøine, eller ser du således som et menneske ser?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Er dine dager som et menneskes dager, eller dine år som en manns dager? -
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
siden du søker efter min misgjerning og leter efter min synd,
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
enda du vet at jeg ikke er ugudelig, og at det ingen er som redder av din hånd.
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Dine hender har dannet mig og gjort mig, helt og i alle deler, og nu vil du ødelegge mig!
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Kom i hu at du har dannet mig som leret, og nu lar du mig atter vende tilbake til støvet!
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Helte du mig ikke ut som melk og lot mig størkne som ost?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Med hud og kjøtt klædde du mig, og med ben og sener gjennemvevde du mig.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Liv og miskunnhet har du gitt mig, og din varetekt har vernet om min ånd.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
Og dette gjemte du i ditt hjerte, jeg vet at dette hadde du i sinne:
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
Syndet jeg, så vilde du vokte på mig og ikke frikjenne mig for min misgjerning;
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
var jeg skyldig, da ve mig, men var jeg uskyldig, skulde jeg dog ikke kunne løfte mitt hode, mett av skam og med min elendighet for øie;
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
og hevet det sig dog, så vilde du jage efter mig som en løve, og atter vise dig forunderlig mot mig;
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
du vilde føre nye vidner mot mig og øke din harme mot mig, sende alltid nye hærflokker mot mig.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Hvorfor lot du mig utgå av mors liv? Jeg skulde ha opgitt ånden, og intet øie skulde ha sett mig;
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
jeg skulde ha vært som om jeg aldri hadde vært til; fra mors liv skulde jeg ha vært båret til graven.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Er ikke mine dager få? - Han holde op! Han la mig være, så jeg kan bli litt glad,
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
før jeg går bort for ikke å vende tilbake, bort til mørkets og dødsskyggens land,
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
et land så mørkt som den sorteste natt, hvor dødsskygge og forvirring råder, og hvor lyset er som den sorteste natt!
