Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
taedet animam meam vitae meae dimittam adversum me eloquium meum loquar in amaritudine animae meae
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
dicam Deo noli me condemnare indica mihi cur me ita iudices
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
numquid bonum tibi videtur si calumnieris et opprimas me opus manuum tuarum et consilium impiorum adiuves
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
numquid oculi carnei tibi sunt aut sicut videt homo et tu videbis
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
numquid sicut dies hominis dies tui et anni tui sicut humana sunt tempora
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
ut quaeras iniquitatem meam et peccatum meum scruteris
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
et scias quia nihil impium fecerim cum sit nemo qui de manu tua possit eruere
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
manus tuae plasmaverunt me et fecerunt me totum in circuitu et sic repente praecipitas me
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
memento quaeso quod sicut lutum feceris me et in pulverem reduces me
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
nonne sicut lac mulsisti me et sicut caseum me coagulasti
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
pelle et carnibus vestisti me et ossibus et nervis conpegisti me
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
vitam et misericordiam tribuisti mihi et visitatio tua custodivit spiritum meum
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
licet haec celes in corde tuo tamen scio quia universorum memineris
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
si peccavi et ad horam pepercisti mihi cur ab iniquitate mea mundum me esse non pateris
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
et si impius fuero vae mihi est et si iustus non levabo caput saturatus adflictione et miseria
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
et propter superbiam quasi leaenam capies me reversusque mirabiliter me crucias
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
instauras testes tuos contra me et multiplicas iram tuam adversum me et poenae militant in me
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
quare de vulva eduxisti me qui utinam consumptus essem ne oculus me videret
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
fuissem quasi qui non essem de utero translatus ad tumulum
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
numquid non paucitas dierum meorum finietur brevi dimitte ergo me ut plangam paululum dolorem meum
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
antequam vadam et non revertar ad terram tenebrosam et opertam mortis caligine
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
terram miseriae et tenebrarum ubi umbra mortis et nullus ordo et sempiternus horror inhabitans
