Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
Nasimu'ma eri'na mani'zankura tusiza huno nagoteno navresra nehige'na Anumzanimofontega narimpa haviza hu'zana huama hu'na asamigahue.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Nagra Anumzamofona asmi'na, Kagra nazeri haviza hu keaga huonanto. Hagi keagama hunanteku'ma nehana ke agafa'a eri ama huo hu'na hugahue.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Hanki nazeri havizama nehampintira nankna knare'za erigahane? Kagraka'a kazanuti tro hunante'nana vahe mani'noanki, nagafare kavresra hunenantenka, kefo avu'ava'ma nehaza vahe'mo'zama antahintahima retro'ma haza antahintahirera musena nehane?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Hagi kagrama kavuma kanana, vahe'mo'zama zamavuma negazaza hunka nonkane. Hagi vahe'mo'zama keonke'zama kazaza hunka, kagra nonkane.
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Huge mopafi vahe'motama atupa knama nemanunaza hunka atupa kna nemanimpi? Vahe'mota kofa'a kafuma nemanunaza huno, Kagri kafumo'a kofa hu'nefi?
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
E'inama osu'nena nahigenka Kagra kefo navu'navanigu'ene kumi'niagu'enena hanavetinka nehakane?
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
Kagra hazenkea osu'nogenka kenka antahinka hu'nananagi, mago'mo'e huno Kagri kazampintira nagura ovazigosie.
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Kagra kazampinti eri kripenka trohunantetenka menina nazeri havizantfa nehane.
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Hagi Kagra kageraokaninka antahio, nagrira hapa eri kripenka tro hunante'nane. Hanki Kagra ete ame hunka nazeri kugusopase'za nehano?
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Kagra nagrira bulimakaomofo amirima reratiteno, eri kragefeno sisima tro'ma hiankna hunka nenrera arimpafina tro hunante'nane.
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Hagi kukena ataninanteaza hunka nagu'a navufga amega navufgareti eri ano nevazinka, name'ane zaferinani'anena nagrunanuti hatinka eri rehampri rehampri hunante'nane.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Hagi Kagra nasimu'ma nenaminka mani'zana nenaminka, vagaore kavesi'zana naveri hu'nane. Hagi kagra kegava hunantanke'na ofri'na mani'noe.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
Hianagi Kagrama nazeri havizama nehana zana, kagu'afi eri fraki'nane. Kagra nazeri haviza hunaku, e'inahura hu'nane.
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
Kagra nenaganke'nama nagrama kumi'ma huasina Kagra kumi'ni'a atre onantasine.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
Nagra kumi'ma huresina havizantfa hisine. Hagi nagri'ma hazenkenima omaneresina, nasenia erisga osu nagazegu nehu'na haviza huresine.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
Hagi nagrama navufga rama hanugenka, laionimo'ma afi'zagama aheno nenaku'ma nevaririankna hunka tusi'a hihamuka'anu hara hunantegahane.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Hagi maka zupa havizama nehua zana eri ama hunante vava nehunka, Kagra tusi krimpa ahenenantenka sondia vahetmina huzmantanke'za e'za hara eme hunenante'za tusi nata nami'za nazeri haviza nehaze.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Hagi natrankena nenrera agu'afi fruge'za vahe'mo'za onagazanki, nagafare natrankeno nenrera'a kasenante'ne.
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
Nagrira nenarera'ma kaseonantege, narera'ma kasemanenantege'na fruge'za ome asenantazaresina knare hisine.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Hagi knanimo'a atupa hianki natrege'na osi'a knafina musena hu'na mani'nena,
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
hanintiri huno knare osu kuma'ma, vahe'mo'zama vute'za ete nomaza moparega fri'na va'neno.
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
E'i ana mopamo'a kenage hanimo'ma hiaza huno tusi hanintiri huno knarera osu maka zamo'a savri higeno, ana hanimpina tavira re'neanagi ana tavimo'a hanintiri hu'ne.
