Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
Stanco io sono della mia vita! Darò libero sfogo al mio lamento, parlerò nell'amarezza del mio cuore.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Dirò a Dio: Non condannarmi! Fammi sapere perché mi sei avversario.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
E' forse bene per te opprimermi, disprezzare l'opera delle tue mani e favorire i progetti dei malvagi?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Hai tu forse occhi di carne o anche tu vedi come l'uomo?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Sono forse i tuoi giorni come i giorni di un uomo, i tuoi anni come i giorni di un mortale,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
perché tu debba scrutare la mia colpa e frugare il mio peccato,
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
pur sapendo ch'io non sono colpevole e che nessuno mi può liberare dalla tua mano?
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Le tue mani mi hanno plasmato e mi hanno fatto integro in ogni parte; vorresti ora distruggermi?
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Ricordati che come argilla mi hai plasmato e in polvere mi farai tornare.
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Non m'hai colato forse come latte e fatto accagliare come cacio?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Di pelle e di carne mi hai rivestito, d'ossa e di nervi mi hai intessuto.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Vita e benevolenza tu mi hai concesso e la tua premura ha custodito il mio spirito.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
Eppure, questo nascondevi nel cuore, so che questo avevi nel pensiero!
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
Tu mi sorvegli, se pecco, e non mi lasci impunito per la mia colpa.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
Se sono colpevole, guai a me! Se giusto, non oso sollevare la testa, sazio d'ignominia, come sono, ed ebbro di miseria.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
Se la sollevo, tu come un leopardo mi dai la caccia e torni a compiere prodigi contro di me,
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
su di me rinnovi i tuoi attacchi, contro di me aumenti la tua ira e truppe sempre fresche mi assalgono.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Perché tu mi hai tratto dal seno materno? Fossi morto e nessun occhio m'avesse mai visto!
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
Sarei come se non fossi mai esistito; dal ventre sarei stato portato alla tomba!
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
E non son poca cosa i giorni della mia vita? Lasciami, sì ch'io possa respirare un poco
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
prima che me ne vada, senza ritornare, verso la terra delle tenebre e dell'ombra di morte,
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
terra di caligine e di disordine, dove la luce è come le tenebre.
