Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
Naumaakon iti biagko; iyebkasko ti ririk; agsaoak iti kinasaem ti kararuak.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Ibagak ti Dios, 'Saannak laeng nga ukomen; ipakitam kaniak no apay nga ak-akusarannak.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Nasayaat kadi kenka a rumbeng nga idadanesnak, nga umsiem ti aramid dagiti imam kabayatan nga umis-isemka kadagiti panggep dagiti nadangkes?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Addaanka kadi kadagiti mata ti lasag? Makakitaka kadi a kas iti panagkita ti tao?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Dagiti aldawmo kadi ket kas iti al-aldaw dagiti sangkataoan wenno dagiti tawtawenmo kadi ket kas iti tawtawen dagiti tattao,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
nga agsaludsodka maipapan kadagiti kinadakesko ken sukimatem ti basolko,
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
uray no ammom nga awan basolko ken awan ti siasinoman a makaispal kaniak manipud iti imam?
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Siaannadnak a binukel ken sinukog dagiti imam, ngem daddadaelennak.
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Lagipem, agpakaasiak kenka, a binukelnak a kasla pitak, isublinak kadi manen iti tapok?
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Saan kadi nga imbukbuknak a kasla gatas ken binokelnak a kasla keso?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Kinawesannak iti kudil ken lasag ket pinagkakamangnak babaen kadagiti tulang ken piskel.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Inikkannak iti biag ken napudnoka iti tulagmo; binantayan ti tulongmo ti espirituk.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
Ngem inlemmengmo dagitoy a banbanag iti pusom—ammok a daytoy ti panpanunotem:
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
a no nagbasolak, maammoam daytoy; saannak a pakawanen iti kinadakesko.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
No nadangkesak, asiak pay; uray no nalintegak, saanko a maitangad ti ulok, agsipud ta napnoak iti pannakaibabain ken kumitkitaak iti bukodko a panagsagaba.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
No itangad ti ulok ti bukodna, anupennak a kasla leon; maminsan pay ipakitam kaniak a mannakabalinka unay.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Mangiy-iyegka kadagiti baro a saksi a maibusor kaniak ket nayunam ti pungtotmo a maibusor kaniak; darupennak babaen kadagiti baro nga armada.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Apay ngarud nga inruarnak manipud iti aanakan? Intedko la koman ti espirituk ket awan pulos ti mata a nakakita kaniak.
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
Agbalinak koman a kasla saan nga imadda; naawitak la koman manipud iti tiyan agingga iti tanem.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Saan kadi a bassit laeng dagiti aldawko? Isardengmo ngaruden, bay-annak nga agmaymaysa, tapno makainanaak bassit
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
sakbay a mapanak iti lugar a saanakton nga agsubli, iti daga ti kinasipnget ken iti aniniwan ni patay,
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
ti daga a nasipnget a kas iti kasipnget ti tengnga ti rabii, ti daga ti aniniwan ni patay, nga awan ti aniaman a urnosna, a ti lawag ket kasla tengnga ti rabii.”'
